Какво можем да вземем от Япония
Обикновено, когато човек пътува в чужда страна, няма как да не забележи редица добри практики. За съжаление в повечето случаи, когато ги изброява, реакцията обикновено е: Това никога не може да се случи тук.
Първо, никой не е казал, че трябва да стане по същия начин. Една от най-големите грешки на прилагането на чужди практики в България е тяхното повърхностно взаимстване, без те да се адаптират спрямо български контекст. Второ, никога не съм разбирал защо първосигналната реакция на българите към осъществяване на идеи и изобщо към подхващането на каквато и да е работа е: Това няма как да се направи!
Моето скромно мнение е, че като говорим по този начин, ние сами си отрязваме крилата, които може би имаме. Сами подкопаваме земята, по която вървим. Никой не е казал, че трябва да сме уверени и да се тупаме в гърдите, че сме винаги прави. Дори обратното – колебанията, възможността за провал носят много повече позитивна енергия от безкрайното самодоволство. И все пак няма как да не забележа, че често в чужбина подхождат към проблемите си с формулата: "Да видим как можем да го направим", докато нашата е: "Нека изброим десетките начини, по които не можем да го направим".
Пиша този текст с уговорката, че съм в Япония едва от няколко дни. Но държа очите си отворени и няма как да не видя следните елементарни неща:
Като във всеки голям град, тук метрото е много важен транспорт. И, честно казано, пътуването с японското метро излиза по-евтино от пътуването с българското. Тук освен билет, можеш да си купиш карта. С която плащаш точно за разстоянието, което си пътувал. Просто когато влизаш в метрото, се маркираш в системата, в картата ти има пари и когато излизаш, отново се маркираш, а системата отчита точно колко си пътувал и те таксува.
Токио е един от най-тихите градове, в които съм бил. Направо не е за вярване, като вземем предвид размерите му. Да, дори в пренаселеното метро е доста по-тихо, отколкото в метрото в Ню Йорк. Хората са спокойни, показват уважение един към друг. И уважават личното пространство на другия. И тъй като японците много добре знаят колко е стресираща за човешкия организъм градската среда, те са се погрижили да намалят този стрес. В града има много зелени площи. Дори високите огради на кварталното игрище са обрасли (контролирано) със зеленина. А звуците от техниката не са агресивни и шумни, а тъкмо обратното. Звуците им са природни – чуруликане, релаксираща мелодийка.
Поради наличието на много зелени площи буквално в центъра можеш да чуеш истински шурци и птички. Изобщо навсякъде, където има зеленина (а тук тя е във всяко свободно кътче), там има живот. И го усещаш.
Японците по един много интересен начин са си създали прекрасна симбиоза между високото равнище на технологиите, които са навсякъде, и своите традиции. Храната е доста евтина и здравословна. Навсякъде има малки супермаркети, където можеш да си купиш храна, напитки, чадър, зарядно за телефон и прочие. И вместо (както в моя случай в България) всеки път да се чудиш какво да си вземеш за хранене, тъй като този тип храна в България масово е нездравословна, тук е тъкмо обратното. Да, има и сандвичи. Но можеш да си купиш и сварено яйце, ястия с ориз, едни много вкусни сандвичи, които представляват ориз, обвит с нори (водораслите, с които се прави суши), плодове, салати и прочие.
Вероятно някой веднага ще каже, че сигурно е много скъпо. Ами не е! Съвсем спокойно можеш да се наядеш за седем лева (500 йени).
Другото, което ми прави впечатление, е, че по някакъв естествен начин има усещане за социално равенство. Какво означава това? Говоря отново от гледната точка на потребител. Ами в скъп хотел в центъра има и магазин, от който можеш да си купиш горепосочените неща. И техните цени са колкото в другите магазини.
Естествено, всичко е много организирано и японската точност вероятно дори превъзхожда така известната немска точност. Просто културата е такава. Винаги има ред, което не е резултат от нищото. Редът се създава. Чрез табелки, чрез усмивка и две-три думи.
Японците са много позитивни. Не спират да се усмихват. Да благодарят. И да се покланят. Като потребител, ти няма как да не се върнеш при тях. Просто отношението им е страхотно.
Те държат на типичните си продукти. Следователно в "Старбъкс" мога да си купя зелен чай, но не какъв да е, а най-известния традиционен японски зелен чай. Мога ли, да кажем, да си купя мурсалски чай от "Старбъкс" в България? Не. Или поне до момента не съм виждал да се предлага.
Японците много държат на местното си производство. Като изключим редица плодове и зеленчуци. Всъщност те имат достатъчно площ, на която могат да ги произвеждат, но това би означавало да се лишат от доста гори. И тъй като те мислят за природата си, ги внасят.
Също така държат много на религията си. Не е единичен случай да видиш как някой костюмиран японец влиза за момент в някой будистки храм, за да се помоли и да продължи по пътя си.
Всички знаем каква музика пускат масово в България по магазини, кафенета и паланки. Тук не е така. Във всички кафенета, в които съм сядал до момента, се слуша спокоен джаз. А в супермаркета, от който пазарувах, звучеше класическа музика.
Това са само няколко неща, които човек няма как да не забележи тук. А ми предстои да изкарам в Токио още десет дни.
Надявам се някой ден да се научим, че трябва да се възползваме от чуждия опит. Независимо дали става дума за Америка, Германия, Япония или Австралия. Ако има някаква добра практика, която би могла да ни свърши работа, не би трябвало да се притесняваме да я използваме. И да подхождаме към нея с вечното балканско подозрение.