Когато човек се озове в Санкт Петербург и разполага само с около 10 дни, изкушенията са многобройни и е почти невъзможно да се видят и усетят всички интересни места и възможности. Дори когато става въпрос само за музеите в града и околностите, изборът не е лесен. Санкт Петербург предлага най-голямото разнообразие от държавни и частни музеи и колекции в страната.

Естествено беше сред Ермитажа, Държавния руски музей, Кунсткамера, Петропавловската крепост, Петерхоф, Музея на Ахматова, Музея на Достоевски, Музея на Фаберже, Музея на Собчак и неизброим списък с още, предложението за "Държавен музей за политическа история на Русия (с филиал – крайцера "Аврора") да отива все по-назад в списъка с възможности за посещение. Човек може да си представи експозиция, поотупана от прахоляка на късния соц (в стил НИМ–София и повечето регионални музеи в страната) и поорязан откъм епитети познат разказ за руския ХIХ и ХХ век. Разказ, в който "Великата октомврийска социалистическа революция" се предлага отново като илюзия за начало на световен прогрес и хоризонт за светли комунистически обещания в близко бъдеще в миналото.

Музеят на политическата история на Русия е приемник на първия музей, който болшевиките отварят още през 1919 г. като Държавен музей на революцията и известно време се помещава на втория етаж на Зимния дворец. През 1955 г. музеят се мести в близост до метростанция "Горковская" - в сградите на две имения, "експроприирани" от новата власт през 1917 г.

Едното от тях е построено през 1909 г. за крупния търговец на дървесина, барон В. Бранд. Съседното имение, в което е основната част от експозицията на музея, е принадлежало на прима-балерината на Мариинския театър Матилда Кшесинская - героинята на най-скандалния руски филм за тази година.

Матида Феликсовна живее в имението до Февруарската революция от 1917 г. След това сградата е превърната в щаб на болшевиките. Владимир Илич Ленин има кабинет там, а от балкона на имението той чете и "Априлските тезиси". Кшесинская се опитва да си върне къщата: тя съди болшевиките и дори спечелва делото, но новите обитатели не изпълняват решението. През 1920 г. балерината напуска Русия завинаги. Къщата й се използва за седалище на държавни институции на новата власт, а след това там се помещава музеят "Киров". През 1955-1957 г. сградата е свързана със съседното имение на Брант и там се настанява Музеят на Октомврийската революция. След разпадането на СССР той се преформатира в Държавен музей на политическата история на Русия.

Шумотевицата в Русия около филма "Матилда" беше допълнителен стимул за любопитство към музея. Отправих се натам с очакването да попреглътна доза притоплени разкази по политическа история и с леко вулгарното любопитство да разгледам къщата на балерината – "примадона на императора". Освен това щях да видя и намиращата се в съседство с музея джамия, построена в началото на XX в. от татарската общност в Санкт Петербург.

Оказа се, че Музеят на политическата история предлага истински музеен спектакъл. Обновената през 2013 г. интерактивна експозиция "Човекът и властта в Русия през XIX-XXI век" успява да държи посетителя в удовлетворяващо напрежение цял работен ден и да иска да се върне отново на следващия.

Хронологическите рамки на колекциите обхващат период от руската история от управлението Александър I до последните събития от политическия живот на днешна Русия. Работещите там повече от 200 души (изследователски екип , дизайнери, PR-сътрудници) успяват да превърнат мястото в съвременен исторически музей с буквално отворен финал.

Върху подготовката на основната експозиция "Човекът и властта в Русия през XIX-XXI век", разположена на два от етажите на сградата, са работили около 10 години. Тя е интерактивна и представлява сърцевината на цялата система действащи в момента и планирани в бъдеще музейни изложби – наистина провокативна по съдържание и оригинална по образно решение експозиция.

Сред тях най-любопитни са залите, посветени на съветския период: "Съветската епоха: между утопията и реалността" (1917-1985); "Сталинският терор. ГУЛАГ", "Индустриализация. Колективизация. Всекидневие", "Комуналната кухня", "Следвоенният сталинизъм", "Противоречията на Хрушчовото "Размразяване", "Времето на Брежнев: Идеологически патос и всекидневие", "Времето на Брежнев: Криза на идеологията, дисиденти, вождове", "Времето на Брежнев: Територия на свободата"; "Перестройка" и др.

Специално място в изложбеното пространство на музея заема темата за политическите репресии. Посетителят може да види и докосне копия от документи, да усети мащаба на терора, да срещне семейните и личните измерения на политическото насилие.

Освен тази експозиция, музеят представя и няколко постоянни и временни изложби, съпътствани с образователни програми: "Държавната Дума: исторически паралели"; "Реформи и реформатори на Русия"; "Имението на Кшесинская - време и хора"; "Русия - САЩ: политическата карикатура вчера и днес"; "Войната на прокълнатите. Гражданската"; "Демокрация или диктатура? Политическите партии и властта в Русия от самодържавието до перестройката"; "Спомени за бъдещето. Русия 1917 - началото 1990-те години"; "Музей за семейни истории"; "Храната – държавно дело"; "Жените и революцията"; "Фабрика за лозунги"; "Женският въпрос в Русия в първата четвърт на ХХ век" и др.

Музейният мениджмънт за деца там явно е успешен – през целия ден имаше групи с очевидно забавляващи се ученици. Явно успешният контакт с музейната публика е резултат не само на скъпоструващите експозиционни съоръжения. Изложбите в Музея на политическата история на Русия в Санкт Петербург успяват да провокират критичен поглед към миналото, без това да се превръща в подигравка с живота на по-възрастните поколения, без отъждествяване с отношението към Държавата като политическа институции и Държавата - Отечество.

Усещането, че ти се дава възможност да си съставиш собствена представа за морално и неморално, допустимо и неприемливо в системата на отношенията между общество и власт и това е, може би, най-удовлетворяващото от посещението там. E, остава усещането, че сегашният "Вожд" все още няма форма за музеифициране... Въпреки това, музеят успява да представи социална история, която засяга всички. Още на входа има слоган: "Време е да разберем миналото и да се ангажираме с настоящето!"... А от входа нататък в експозициите може да се влезе и с пълен виртуален тур в залите на Музея: http://tour.polithistory.ru/gallery/#174