Ивайловграското село с вкусното име Мандрица има забележителна история.
Ивайловграското село с вкусното име Мандрица има забележителна история. 
Това е единственото албанско село в България. Основано е през 1636 г. от албанци - християни и мандраджии, пристигнали от село Виткучи (Vithkuqi), Северен Епир. 
Те организирали снабдяването на турската армия с мляко и месо, а в знак на благодарност беят им дал и земя колкото могат да обиколят от изгрев до залез. Издействал им и ферман, според който бъдещото село било освободено от данъци, а на това място турци да не се заселват, разказва сайтът на Сдружението за възраждане на Мандрица. 
И до днес в селото се говори архаичен албански език. Тук ще ви посрещнат с "Мисен иертъ" за добре дошли и с "Ме шиндет" за "наздраве". 
Традицията пази в името си и единственият хотел в селото "Букор щепи", което в превод означава "Хубава къща". 
Основен поминък на населението е бубарството и отглеждането на тютюн и затова местните къщи са пригодени за този занаят. 
Те са 3-етажни кирпичени къщи. Първият етаж е бил за добитъка, на втория са отглеждани бубите, а хората са живеели на третия етаж. 
Първата частна ферма за отглеждане на буби "Буболинка", създадена през 1991 г., продължава да съществува. 
"Къщата на Атанас Пейкидис" е един от запазените белези на някогашното процъфтяване на Мандрица. На първия етаж някога е имало голям салон, а на приземния етаж - гинекологична клиника. 
Някои следи от социалистическата действителност. В онези години селото е било напълно изолирано, защото заради близостта на държавната граница достъпът до него е бил възможен само с т. нар открит лист - специално разрешение от МВР. 
Селската църква "Свети Димитър", строена в 1835, е трикорабна псевдобазилика от зидан камък с дървен покрив. 
Около 1860 година встрани, отделно от черквата е издигната интересна червена кула - камбанария с височина 15 метра. 
Жителите на селото са няколко десетки. Улиците са пусти, но щом се разбере, че някой е пристигнал, възрастните хора излизат да пообщуват. 
Оплакват се от същото, от което и връстниците им навсякъде - че децата все не идват. 