Масада е издигната от цар Ирод Велики приблизително по времето, когато се смята, че се е родил Исус Христос - 37-31 година пр. н.е.
Тя се издига върху скално плато в Южен Израел и е една от най-популярните туристически атракции на страната. Но за евреите и израелците Масада (буквално "крепост") е превърната в символ с двоен смисъл - на съпротивата или на фанатизма. 
Масада е издигната от цар Ирод Велики приблизително по времето, когато се смята, че се е родил Исус Христос - 37-31 година пр. н.е. 
След обсада през 73-74 г. от н.е. от римската армия комплексът е превзет, като и днес в околността се виждат следите от лагера на легионерите и насипната рампа, водеща към крепостните стени. 
Според историка Йосиф Флавий преди това има масово самоубийство на почти 1000 души, повечето от които са сикари. 
Разказът му, който е оспорван днес, твърди, че понеже юдаизмът забранява самоубийството, обсадените се избили взаимно, докато само последният поема греха да отнеме живота си. 
Сикарите са част радикално движение сред зелотите - бунтовни евреи, които не признават властта на римския император. Името им идва от кинжала "сикар", скрит в дрехите им, с който нападали римски военни. 
Археологическите разкопки на древната крепост продължават и днес, а част от откритията опровергават разказа на Йосиф Флавий. 
Крепостта се издига в източния край на Юдейската пустиня, на около 20 км от Мъртво море. 
В съвременен Израел мястото е превърнато от министъра на отбраната Моше Даян в своеобразен олтар, пред който полагат клетва младежите от въоръжените сили, приключили обучението си. Церемонията, включваща шествие с факли, завършва с думите "Масада не бива да падне отново". 
