Дните покрай трети март са подходящ повод за разходка до свързани с борбата за българското освобождение места. Врачанският Балкан е такова място, но освен паметника на Околчица и лобното място на Христо Ботев с изненада открих забележителност, за която не бях чувал.

Става въпрос за къщата на баба Илийца от разказа на Иван Вазов "Една българка". Пропускът ми е обясним предвид факта, че това е сравнително нова забележителност, свързана с националноосвободителните борби в България. Къщата във врачанското село Челопек е издигната през 2003 година, но се твърди, че точно копие на тази, в която е живяла Вазовата героиня.

Постройката е вдигната на същото място, като и много от оскъдната покъщнина в нея е автентична. Любезният домакин на къщата Диана започва разказа си с това, че баба Илийца действително е съществувала, макар да се е казвала Пена. Мъжът и обаче бил Илия и оттам е наричана Илийца.

На разказа на Диана може да се вярва, тъй като тя е праправнучка на баба Илийца, както може да се види и от разположеното в къщата родословно дърво на рода. Според нея има доказателства, че възрастната жена, починала малко след Освобождението, е помогнала не само на един Ботев четник, както се твърди в разказа, а на няколко.

В къщата на Илийца виждаме и снимка на дядо Дано, който всъщност е болното внуче от разказа. Освен тези любопитни исторически факти това е и мястото, където могат да се видят много типични за българския бит предмети.

Джурулякът например е кръстата бъркалка, която се счита за прадядото на миксера, и наистина изработеното от дърво домакинско помагало е близко по форма с една от задължителните приставки за кухненските роботи днес.

Качамилката пък е на вид доста обикновена дряново пръчка с три израстъка, но е идеална за забъркване на качамак. Вниманието привличат разположеният в единия ъгъл стан, който още работи, трикраките столчета и маса на над 200 години, народните носии и постелки.

Не липсват боядисани с естествени багрила прежди, като на място всеки може да научи с какво са оцветени. Специално място в експозицията заемат хурката на баба Илийца и бъклица на над 100 години, на която с въглен е изрисуван образът на Христо Ботев.

Уредникът на музея "Къщата на баба Илийца" не скрива гордостта си, че редовно в нея се провеждат организирани занимания с деца, които се учат да предат, тъкат, месят погачи и т.н. Подобни посещения се правят по предварителна заявка, като на учениците помагат жени от селото.

При положение че времето е хубаво, заслужава човек да поеме по туристическата пътека, тръгваща от къщата. Тя извеждаща до местността Кривульо, където е загинал подвойводата на Ботевата чета Перо Херцеговинеца, а крайната и точка е заслонът "Погледец", откъдето се разкрива страхотна гледка към долината под Врачанския Балкан и част от Искърското дефиле. В района има подходящи места за пикник, а по-подготвените за пешеходни преходи могат да стигнат и до Околчица.