Да ви е сладко: 7% от туристите се връщат в Германия заради храната

Ресторантите Мишлен са в Шварцвалд и край швейцарската и френската граници :)
В Хесен освен ябълковото вино се сещам за един техен специалитет - яйца със зелен гранкфуртски сос...
В Пфалц имаше един салам като пача, но с добавени картофи в него, който беше чудесен

Some people have got a mental horizon of radius zero and call it their point of view. David Hilbert

• 1 7
• Докладване

А аз се чудех защо бежанците толкова напират за Германия !!!

• 14 12
• Докладване

Храна- в Германия, шегувате се, нали?
Четете Джерим Джером, въпреки, че британците също никога не са имали "кухня"

• 16 13
• Докладване

"....най-предпочитаният местен специалитет са тестените джобчета, пълнени с пържено месо и спанак."




Казват се швабски равиоли...

"Достъпът до истинска информация вече няма значение, лице което е деморализирано не е способно да оцени истинската информация, за него фактите не означават нищо! Даже да бъде затрупано с информация, с автентични доказателства, с документи, със снимки, ако го заведете насила в СССР и му покажете концентрационен лагер, той ще откаже да повярва на всичко това. Когато военният ботуш го стъпче, едва тогава ще разбере, но не и преди това, това представлява деморализацията!" Юрий Безменов, специалист по съветска пропаганда, дезинформация и подривни дейности, сътрудник на КГБ

• 1 8
• Докладване

До коментар [#4] от "selqnin":

Англичаните умират за герм. кухня.

Веднъж водих в Kanonesteppel важни началници от страната на клиента, та толкова им хареса, че даже ометоха и моята порция.

Животът е кратък! Затова се стремете да прекрарате колкото се може повече време в интернет-форуми в спорове с непознати.

• 0 14
• Докладване

Манджите са отвратителни. Само прасета могат да ги ядат. Ако не са наденичките, гладен ще умреш. 😞 Туршиите са сладки, сосовете също. Отврат. 💩😛😏

99,9% от всички хора, умрели от рак, приживе са яли краставици.

• 24 9
• Докладване

Въобще не ми хвалете германската храна! То се и вижда-едва 7% се връщат заради нея, толкова колкото са си загубили вкуса!

ПравописА е поле за изява на неграмотните!

• 17 6
• Докладване

На народите северно от Германия може и да им хареса, но на всички по оста Португалия, Испания, част от Франция, Италия и Гърция немската кухня им се струва като Божие наказание...

• 9 20
• Докладване

Завалийките. Ако критерия за кухня им е немската....

• 11 7
• Докладване

Вкюсише германише кюхе. Ммммм есен, гегесен...

• 6 6
• Докладване

Стига с тия клишета за гадната немска кухня. На ръба сте да кажете как германките са грозни.

• 5 19
• Докладване

Един вурст пролет не прави.

• 9 7
• Докладване

През соца минахме през Слънчака. Влязохме в един голям ресторант да обядваме. На съседната маса бяха германци. Донесоха им мешани салати и ония като грабнаха солниците-бели ги направиха! Питам сервитьора, тия няма ли да умрат от толкова сол, а той вика-Това е пудра захар! Те така ядат салатите!

ПравописА е поле за изява на неграмотните!

• 9 14
• Докладване

До коментар [#16] от "lz2":

Пудра захар:)))

• 2 5
• Докладване

До коментар [#14] от "Yard":

Ми тя извадката е средна статистика. Да имат си Клаудия Шифър, ама по улиците като цяло е зле положението.

Същото е и с храната. Имат някое и друго попадение, но като цяло храната е посредствена. Е не като на англичаните, ония са съвсем зле. С жените пък да не говорим :)

• 12 8
• Докладване

А за най-новото германско изобретение - колани, предпазващи от изнасилване, статийка няма ли да има?
https://twitter.com/V_of_Europe/status/979115844608413697

"Tolerance is a crime when what is tolerated is evil or sin" - Thomas Mann

• 13 5
• Докладване

На мен любимото ми несмско ястие е баварско печено джоланче Eisbein, поднесено традиционно с кисело зеле и/или печени картофи. :)
Хесенското ябълково вино е доста кисело за българския вкус, но си има тънкости на пиене, аз си го разреждам с малко газирана вода (както често го пият хесенци) и през лятото е много приятно.
Германия не е само вурстове, това е някакво клише, има си чудесни регионални манджи.

Виктор Юго: „Общество, което не иска да го критикуват, прилича на болен, който не разрешава да го лекуват.”

• 1 9
• Докладване

Мале, мале, много разбирачи по Германска кухня! България е една от малкото държави в които се готви с много малко и еднообразни подправки и в основно ястие абсолютно, абсолютно никога не може да има нещо сладко. Тогава Българина започва да повръща, да се дере и да плаче. Ако баницата не е както я е правила баба му ... край, гадна е! Това е типично за хора с много ограничен и неразвит вкус. Еле па да му сложиш на Българина канела в някоя манджа - край. Той е свикнал само в сутлияж да я яде. Това разбира се прави невъзможно да хареса Френска, Индийска, Немска, Китайските кухни, Малайска, Тайландска .... в някои случай дори Арабска въпреки че така наречената БЪлгарска кухня е 70% Арабско-Турска и 30% източно Европейска. Мусака, кюфте, кебапче, шишче, гювеч и много други не са Български ястия. Да не говорим че Балкантурист унищожи българската кухня. Впечатленията на масовия Българин са най-вече от институционната кухня на ГДР когато е ходил на екскурзия от завода. В Германия има поне 4 различни регионални кухни за които аз знам но вероятно са повече. Ходя там всеки 3, 4 месеца и гледам да ям различни неща за да опитам повече, много, много рядко има нещо което да не ми допада. В България много рядко можеш да ядеш качествено месо в ресторант, за риба да не говорим, докато в Германия е събсем друга история.

Sic semper evello mortem tyrannis - California Über Alles

• 5 24
• Докладване

До коментар [#16] от "lz2":

Глупосто говориш. Още не съм видял немец, да яде салата със захар!

• 3 9
• Докладване

До коментар [#21] от "Pontif New Dnevnik SUCK":

Добре казана истина :)!!!

• 1 6
• Докладване

Живял съм в Германия и честно казано не знам в какво се изразява немската кухня освен в наденица, кисело зеле и всякакво печено месо с картофи. Не особено впечатляващо.

• 7 7
• Докладване

Е тя английската кухня е още по-ужасна от германската. :)

Ако мухаш секи ден фиш анд чипс или пържени яйца с бекон, то немската кухня ще ти се стори класи над пържените яйца с бекон :)

• 2 6
• Докладване

Джоланче, шницели, картофи, гарнитура от червено зеле, аспержи през пролетта, рагу, риби, мммм....

Тайната на доволството на туристите в Германия обаче е отношението. Няма друга нация, която да е толкова добра в посрещането на гости. Германците просто са родени за хотелиери и ресторантьори.

За сравнение - във Франция ако не си социопат, просто не те взимат за продавач или сервитьор. Заради отношението към туристите се въздържам да обикалям из тази иначе много интересна и разнообразна страна.
Затова ходя в Германия и се връщам там с радост.

• 1 12
• Докладване

Ама не сте съвсем прав! Българите през последните години проявяват голямо любопитство и експериментират смело в кухнята. В София магазините за био храни и какви ли не екзотични продукти и подправки процъфтяват.
А за това чии са сърмите спорът е безсмислен. Тук на Балканите всичко ни е поне на 90% еднакво с комшиите и това му е хубавото.
Ако има нещо типично българско, това са постните градинарски ястия. Българите са били опитни и много продуктивни градинари, особено в някои райони на страната. Част от семейството ми произхожда от такъв район и ще се смаете, ако научите какви приспособления са измисляли още в началото на 20-ти век, за да запазят и увеличат продукцията.

• 1 12
• Докладване

Думите на англичанин, описващ Германия, говорят повече за англичанина, отколкото за Германия ;)

Стойчо

• 1 7
• Докладване

На снимката за наденицата не знам, но другото е от гръцката кухня.
А Меркел не е припаднала от кеф, ами се чеш по долната част на прасеца.

• 3 1
• Докладване

7% заради храната, а останалите 93% заради бирата и други работи :) Егати заглавието, е--- ти статистиката!

• 1 4
• Докладване

Или сте много консервативен или храната Ви е последна грижа. Според мен, и в двете страни човек може да хапне много, ама много вкусно.

• 0 4
• Докладване

"Германецът е това, което французите наричат gourmand (Чревоугодник, лакомник (фр.) ). Все още има английски стопани, които разправят, че „земеделие“ значи „гладна смърт“, но си похапват здравата по седем пъти на ден. Веднъж в годината по цяла Русия настъпва едноседмично пиршество, по време на което много хора умират от преяждане на блини, но това е религиозно празненство и се прави по изключение. Както и да го погледнем, като човек с апетит германецът изпъква сред народите на земята. Той става рано и докато се облича, гаврътва няколко чаши кафе заедно с пет-шест топли хлебчета с масло. Но чак към десет часа сяда на трапезата за нещо, което с основание може да се нарече закуска.

В един или един и половина е главното му хранене, обядът. Той го превръща в сериозна задача и обядва по час-два. В четири часа отива на кафене, където яде сладкиши и пие шоколад. Вечерта посвещава на ядене изобщо — не едно установено сядане на трапезата или поне няколко, ами поредица похапвания; бутилка бира и един-два belegte Semmel, да речем, към седем; още една бутилка бира и Aufschnitt (Студена закуска от различни колбаси (нем.)) в театъра през антракта; малка бутилка бяло вино и Spiegeleier (Яйца на очи (нем.)), преди да се прибере у дома; после парче сирене или салам с още бира, за да не му преседне, преди да си легне.

Но той не е това, което французинът нарича gourmet (Ценител на хубавото ядене (фр.)). Френски готвачи и френски цени не са правило за неговите ресторанти. Той предпочита своята бира или евтиното си бяло вино пред повечето скъпи марки бордо и шампанско. И наистина добре е да ги предпочита, защото човек е склонен да повярва, че всеки път, когато продава бутилка вино на германски хотелиер или търговец, френският винар се опитва да си върне за Седан (Град в Северна Франция, където Наполеон III се предава на прусците на 1.IX.1870 г.). Това е глупаво отмъщение, ако вземем под внимание, че като правило германецът не го пие; наказан остава някой невинен английски турист. Може би обаче френският търговец си спомня и Ватерло и смята, че все пак постига целта си.

В Германия нито ти предлагат, нито можеш да очакваш скъпи развлечения. Всичко е непревзето и непринудено...."

и също -

" Нещо много дразнещо извисената англосаксонска душа е прозаичният инстинкт, подбуждащ немеца да строи ресторант в крайната точка на всеки маршрут. На планински връх, в приказна долина, сред самотен проход, край водопад или лъкатушен поток неизменно стърчи оживена Wirtschaft (Гостилница (нем.)). Може ли човек да се захласне в една гледка, когато е заобиколен от залети с бира маси? Може ли да се унесе в исторически блянове сред миризми на печено телешко и спанак?

Един ден, погълнати от възвишени мисли, се качвахме през горски гъстак.

— А на върха — каза с горчивина Харис, когато спряхме да отдъхнем и да стегнем коланите с още една дупка — ще намерим гостилница, пълна с хора, плюскащи бифтеци и сливов сладкиш и наливащи се с бяло вино.

Мислиш ли? — попита Джордж.

— Разбира се — отговори Харис, — нали ги знаеш! Една горичка не оставят за усамотеност и съзерцание, едно възвишение неосквернено от просташкото и материалното.

— Ако не се разтакаваме — отбелязах, — ще стигнем там малко преди един часа.

— Тъкмо време за Mittagstisch (Обяд (нем.))! — изстена Харис. — Може да има от ония сините пъстървички, които ловят по тия места. В Германия няма отърване от ядене и пиене. Да полудее човек!

Продължихме нагоре и красивата гледка разсея възмущението ни. Преценката ми излезе точна. В един без петнайсет Харис, който вървеше отпред, се обади:

— Стигнахме, виждам върха.

— А гостилницата? — попита Джордж.

— Не я виждам — отговори Харис. — Но няма начин да не е тук, пуста да опустее!

След пет минути стояхме на върха. Устремихме взор на север, на юг, на изток и на запад, след това се спогледахме.

— Вълшебна гледка — каза Харис.

— Великолепна — съгласих се аз.

— Ненадмината — добави Джордж.

— Поне веднъж им е стигнал умът да сложат гостилницата по-встрани — каза Харис.

— Наистина са я скрили — каза Джордж.

— Когато не ти я завират под носа, не пречи — отбеляза Харис.

— Да, стига да е на място — уточних, — няма нищо лошо в нея.

— Къде ли са я заврели? — попита Джордж.

— Да я потърсим — предложи Харис в пристъп на вдъхновение.

Идеята беше добра. Аз също изпитвах любопитство. Уговорихме се да тръгнем в различни посоки и после да се съберем на върха, за да докладваме кой какво е видял. След половин час се събрахме. Нямаше нужда от думи. На лицата ни бе изписано, че най-сетне сме открили кътче германска природа, неосквернено от презрени апетити за ядене и пиене.

— Чак не ми се вярва, че е възможно — каза Харис. — А на вас?

— Според мен — отговорих — това са единствените триста квадратни метра в цяла Германия без гостилница.

— И ние, трима случайни пътници — каза Джордж, — ги открихме без никакви усилия.

— Така е — потвърдих. — Благодарение на щастлива случайност сега можем да се отдадем на възвишени чувства, несмущавани от повика на по-долната природа. Погледнете светлината по онези далечни върхове. Не е ли невероятна!

— Като заговорихме за природа — каза Джордж, — кой според вас е най-прекият път надолу?

— Левият — отговорих, след като надникнах в пътеводителя. — Води до Зоненщайг. На два часа път има добър ресторант, „Goldener Adler“ („Златният орел“ (нем.)). Но пък десният, макар и малко по-дълъг, предлага повече перспективи.

— Всяка перспектива е като всички други перспективи — каза Харис. — Не сте ли съгласни?

— Аз тръгвам по левия път — каза Джордж и двамата с Харис заситнихме след него.

Не ни бе писано да слезем бързо. По тия места времето се сменя най-неочаквано и след петнайсет минути ходене се изправихме пред алтернативата да си намерим подслон или да прогизнем до кости. Избрахме първото и си намерихме дърво, което при обикновени обстоятелства можеше да ни предложи надежден заслон. Но шварцвалдската гръмотевична буря няма нищо общо с обикновените обстоятелства. Отначало се тешахме, уверявайки се един друг, че с този размах не може да продължи дълго. След това се опитахме да се успокоим със съждението, че скоро ще бъдем мокри докрай и няма да ни е страх, че можем да се намокрим повече.

— Чудна работа — каза Харис. — Имам чувството, че бих се зарадвал, ако наблизо се намери някоя гостилничка.

— Според мен — каза Джордж — не е добра комбинация да си мокър и гладен. Ако до пет минути не спре, тръгвам.

— Планинските пущинаци — казах аз — са изключителни места в хубаво време. Но при обилен валеж, особено ако сте преминали възрастта, когато…

В този миг до ушите ни достигна глас, изхождащ от един дебел мъж, който стоеше на петнайсетина метра от нас под голям чадър:

— Няма ли да влезете?

— Къде да влезем? — попитах.

В първия момент помислих, че е някой от ония нещастници, които се опитват да проявяват духовитост, когато в положението няма нищо духовито.

— В гостилницата — уточни той.

Излязохме от подслона си и изтичахме при него. Желанието ни бе да научим нещо повече по въпроса.

— Виках ви от прозореца — уведоми ни дебелият господин, когато се приближихме, — но вие не чувахте. Тая буря току-виж продължила още цял час, съвсем ще се измокрите.

Беше добродушен немлад човек, загрижен за нас.

— Извънредно мило от ваша страна — казах. — Ние не сме луди. Щяхме ли да стоим от половин час под това дърво, ако знаехме, че на двайсет крачки има гостилница, затулена от дърветата! Нямахме представа, че сме толкова близо до гостилницата ви.

— Аз затова излязох — поясни възрастният господин, — защото си помислих, че може и да не знаете.

Оказа се, че всички посетители на хана са ни зяпали през прозорците и са се чудели защо стоим там като последни нещастници. Ако не беше любезният възрастен господин, тия глупаци сигурно са щели да ни зяпат целия следобед. Ханджията се извини с думите, че сме му заприличали на англичани. Това не е метафора. Европейците искрено вярват, че всеки англичанин е луд. Убедени са в това точно както всеки английски селянин е убеден, че французите се препитават главно с жаби. Колкото и да се опитва човек да разсее тази заблуда, невинаги успява.

Оказа се уютна гостилничка с добра кухня и задоволително Tischwein."

Из "Трима на бумел", излязла през 1900 г.

• 1 9
• Докладване

Като гледам тази снимка колко "разнообразна" е храната и как "хубаво" е поднесена...
На турците и гърците и българите някой трябва да им каже, че германците имали кухня...
Сори, ама в нас като бях малък, когат баща ми приготвяше там каквото и да е и правеше произведение на изкуството, просто не ти се искаше да разваляш чинията. Баща ми казваше, че човек преди да си нахрани стомаха, трябва да си нахрани естетическото чувство и чиниите бяха подредени просто...
А тези две маслини, нарязан колбас и... германска кухня.
Горките хвалят се с това, от което трябвяа да се срамуват. Ама те от къде да знаят. На мен лично ми е писнало да гледам и слушам надути германци да ми обясняват как тяхното е най-хубаво. Големи комплексари ще се окажат германците.

Плюсовете и минусите в сайта вече не са белег за нищо. Те се слагат от модератор и са белег само за това кои коментари се харесват на модератора и кои не. На тролове не отговарям.

• 7 4
• Докладване

До коментар [#32] от "solange":

Един турски комик Cem Yilmaz, в един от скечовете си казва "Като отидете във Франция не казвайте, че сте чужденец... Когато си поръчате за закуска 9 кроасана, той сервитьора сам ще разбере, че не сте французин.".

Плюсовете и минусите в сайта вече не са белег за нищо. Те се слагат от модератор и са белег само за това кои коментари се харесват на модератора и кои не. На тролове не отговарям.

• 1 5
• Докладване

До коментар [#3] от "valtoro":
Искат да хапнат свинско ?

• 0 1
• Докладване

Абсолютно си прав!
Добре, че има дюнерджийниците на турците, че иначе измираш от глад.
Тук-там се намира и по някой Италиански, Мексикански или Гръцки ресторант.
Всичко останало не става за ядене.

• 6 3
• Докладване

Аз пък го видях с очите си на метър и половина от мене! Пет човека бяха и си посипаха салатите обилно с пудра захар! Ние бяхме трима и тримата се смяхме на акълите им!

ПравописА е поле за изява на неграмотните!

• 1 4
• Докладване

Не е много по българския вкус.

• 0 1
• Докладване

Наденички - да! Друго? Защо ли са единични случаите да видиш немски ресторант. На един немски сигурно се падат стотици италиански, френски, мексикански, и какви ли не още.

• 3 1
• Докладване

Ако за една екскурзия в чужбина, където и да е критерият е храната ... здраве му кажи.

Да се ядосвате е равнозначно на това да държите горещ въглен с идеята да го хвърлите по някой друг.

• 1 2
• Докладване

Ходил съм един път в Германия и може би поради набиваното мнение за гадната немска кухня очакванията ми не бяха високи, но останах очарован.

• 0 2
• Докладване