Националният музей на авиацията и космоса - част от института Smithsonian във Вашингтон е един от най-посещаваните в света. През 2015 г. през двете сгради, едната във Вашингтон и в новата сграда в близост до летището, която е наречена на емигранта от Унгария дарил пари на музея - Steven F. Udvar-Hazy Center, са минали 8.5 млн. посетители. И има защо. Музеят притежава най-голямата колекция от самолети и космически апарати в света - повече от 66 000 обекта, а развива и научна дейност.

Първата сграда на музея е открита през 1976 г. Там са експонирани голяма част от иконичните апарати в световната история, между които самолетът на братя Райт, осъществил първия успешен полет през 1903 г.; "Духът на Сейнт Луис" на Чарлз Линдберг с който за първи път е направил трансатлантически полет от Ню Йорк до Париж; самолетът с ракетен двигател Bell X-1 на Чък Ягер и истински лунен камък, който дори може да бъде докоснат.

Втората сграда Steven F. Udvar-Hazy Center е открита през 2003 г. Там са експонирани много повече артефакти в сгради от хангарен тип. Там са не по-малко знакови за авиацията самолети - Lockheed SR-71 Blackbird, Boeing B-29 Superfortress Enola Gay, който пуска атомните бомби на Хирошима, първият свръхзвуков пътнически самолет "Конкорд" и космическата совалка "Дискавъри".

Lockheed SR-71 Blackbird (Черна птица) е първият експонат, който приковава вниманието при влизане в залите на Steven F. Udvar-Hazy Center. Използваният като разузнавателен самолет е разработван в пълна тайна ( т.нар "черен проект"). SR-71 служи във ВВС на САЩ от 1964 до 1998 г. SR-71 е проектиран с основни прикриващи характеристики и служи като предшественик на бъдещи стелт самолети. Построени са общо 32 самолета, от които 12 са изгубени при инциденти, но никой от вражески действия. По време на разузнавателни мисии SR-71 лети с висока скорост и височина, което да му позволи да изпревари опасности. Ако се засече изстрелване на ракета земя-въздух, е било достатъчно да действие да ускори и да се изпревари ракетата.

Черната птица държи световния рекорд за най-бърз пилотируем самолет с въздушнореактивни двигатели, на 28 юли 1976 г. достига скорост от 3529.6 км/ч., приблизително Mach 3.3. Има свидетелства, като на пилота Брайън Шул, че е летял до със скорост над Мах 3.5 на 15 април 1986 г. над Либия, за да избегне насочена към него ракетa. Черната прица е и летящият на най-голяма височина самолет, достигайки височина от 25 929 m на 28 юли 1976 г.

SR-71 също така държи рекорда за "скорост по изпитан маршрут" за полет от Ню Йорк до Лондон - 1 час 54 минути и 56,4 секунди – поставен на 1 септември 1974 г. За сравнение, най-доброто време на граждански полет на "Конкорд" е 2 часа и 52 минути, а стандартният полет с "Боинг 747" – 6 часа и 15 минути.

Специално внимание е отделено на военните самолети от Втората световна война и Студената война. Да вдигнеш поглед към B-29 Enola Gay и да не настръхнеш означава, че нямаш представа за събитията от онази сутрин на 6 август 1945 г. След като атомната бомба наречена Litle boy (Малчугана) се взривява на 600 м. над повърхността на място загиват между 90 000 и 140 000 души. Американските войници имат обичая да дават имена на бойните си машини. Enola Gay e кръстен на майката на командира на самолета - полковник Пол Тибетс и приблизително означава Веселата Енола.

Гидовете в Udvar-Hazy Center обикновено са пенсионирани военни пилоти, често доброволци, от тях ще чуете, че ако не са били взривени бомбите над Хирошима (60 000－80 000 жертви), отказът на Япония да капитулира е щял да доведе до много по-големи жертви и за двете страни – САЩ и Япония. Американската гледна точка е не е лишена от логика, тъй като само при битката за остров Окинава жертвите сред населението са между 50 000 и 140 000 души, японската армия дава около 100 000 -125 000, а американската около 72 000 жертви.

Експозицията дава много поводи за исторически анализи и разсъждения на тема "какво би станало, ако..." с всяка следваща стъпка. Под едно от крилата на Enola Gay има един необичайно изглеждащ летателен апарат – Kugisho MXY 7 Ohka model 22. Това е малък японски самолет с полуреактивен двигател проектиран за камикадзе атаки, който е можело да бъде използван от пилоти без почти никакъв опит.

Американските войници са наричали самолетите от серията Ohka с японската дума "бака", което означава "идиот". Модел 22 е можел да излита и от брега и да достигне до американските кораби в самоубийствени мисии, но е създаден в края на войната и нито един не е използван в реални бойни мисии.

Най-интересните самолети от типа "какво би станало, ако..." са от края на Третия райх и въпреки уникалните им за времето си характеристики са създадени в края на войната. Такъв е Arado Ar 234 "Blitz". Това е първият в света бомбардировач с реактивен двигател, който е използван в бойни действия. За първи път е използван в бойни условия на 2 август 1944 г., като разузнавателният апарат. Пилотът му - лейтенант Ерих Зомер, успява да заснеме за час и половина целия район за дебаркиране на противниковите войски в Битката за Нормандия. През декември 1944 г. нанася успешни бомбени удари по войските на Съюзниците. Заради недостига на гориво в края на войната е използван рядко, но поради високата му скорост (742 км/ч) оставал много трудна цел за прехващане. В последните месеци на войната Ar 234 са единствените разузнавателни самолети, способни да действат в условията на тоталното въздушно превъзходство на противника, включително над територията на Великобритания.

Тежкият немски изтребител Dornier Do 335 е друг от тази серия. Бойните му изпитания започват през септември 1944 г. Произведени са едва 13 самолета. При двете документирани въздушни срещи на съюзниците от САЩ и Великобритания с Dornier Do 335 немският самолет с лекота се измъква от преследвачите си.

Глътка свеж въздух от машините за убийства е залата с космическите апарати, а черешката на тортата там е совалката Дискавъри. Да, същата совалка, която между 30 август 1984 г. и 24 февруари 2011 г. има 39 мисии с излизане в космоса. Повечето от тях са за извеждане на спътници, 13 са до Международната космическа станция и 2 до съветската (руска) орбитална станция Мир. Това е първият космически апарат за многократно използване. Първият и последен полет на съветската совалка "Буран" е през 1988 г. и тя е без екипаж. Ако не потръпнете от близката среща с Дискавъри значи не сте живели през 80-те, не сте гледали новини и сте изпуснали космическата надпревара между САЩ и СССР.