Не е мечта в ранен следобед да се окажеш в плажно заведение с Жан-Пол Белмондо и да си направиш селфи на червения килим в Кан, на следващия ден да си забъркаш собствен парфюм в лабораториите на Galimard в Грас, а на третия средновековни улички на Антиб да те отведат до бар за абсент в бивша подземна римска цистерна. За да разпалват въображението, наблизо са склоновете на Френските Алпи - през март достатъчно заснежени, за да карате ски сутринта и да слезете до морето за следобеден кайтсърф.

Френската Ривиера обикновено събужда представа за недостъпен лукс, кинозвезди в Кан и полицаи от Сен Тропе. Но това отдавна са клишета.

Крайбрежната средиземноморска ивица от Тулон до италианската граница вече е на 2 часа полет със самолет на Wizz Аir директно от София до Ница и всеки с достатъчно любопитство може лично да провери митовете за Лазурния бряг. Едно от удобствата е, че полетите са сутрин - но не невъзможно рано - и позволяват организиране на един дълъг уикенд от петък до понеделник, или туристическа авантюра през първите четири дни от работната седмица. Според желанието престоят може да е в апартамент под наем (цените обикновено са около 50 евро) или хотел, като почти сигурно ще получите обещаното ниво на обслужване, защото тук хората от това си изкарват хляба.

Ница е безспорно градът, който изкушава пътника да си установи база и да прави еднодневни пътувания до останалите забележителности. При този вариант най-удобно е да се използва влак, за да се избегнат автомобилните задръствания, а и цените са символични - до Кан и обратно например билетът е под 20 евро, а пътуването отнема по-малко от половин час. Така обаче има риск човек често-често да си гледа часовника, да прави компромиси с това, което би искал да посети, и да пропусне незабравим залез или изгрев над нов пейзаж.

Но Лазурният бряг далеч не е единственото нещо, което си струва да бъде видяно днес.

Грас например е навътре в сушата, примамва със славата си на столица на парфюмерията и присъствието на три големи имена в тази индустрия, снабдяващи с аромати и есенции световните брандове. В града, описан във финала на романа "Парфюмът" на Патрик Зюскинд, е основаната в средата на XVIII век Galimard, появилата се век по-късно Molinard и най-младата Fragonard - регистрирана през 1926г.

Как се е зародила тази индустрия може да се види в Международния музей на парфюма, но и всяка от трите компании има собствени музейни секции със сладкодумни домакини. В музея има не само уреди и продукти от 5000 години история на парфюмерията от цял свят, но и възможност за пръв път да опитате на какво мирише кокаин или опиум. Трудно се устоява на изкушението да опиташ сам да изработиш парфюм по собствена рецепта и компаниите знаят това. Срещу 53 евро в Galimard предлагат незабравимо двучасово забавление за групи от по дузина гости.

Слизането до морето е бързо и всеки от градовете си струва поне ден престой. Кан например далеч не е само крайбрежният булевард "Кроазет" с бутици с пуловери по 880 евро и яхти за милиони, а конгресният център на най-прочутия в света кинофестивал е изненадващо невзрачен.

Тук - както и навсякъде из района - има колоритни пазари с всевъзможни дарове на слънчевия климат и море, улици като Rue Meynadier с напълно достъпни магазини и 15-минутно плаване с ферибот до островите Света Маргарита и Илон, подаряващо фантастична гледка към града, и - след посещение на килията на Желязната маска - разкоша на вечно зелена средиземноморска дива природа.

Антиб предлага още памет за древните финикийци и гърци, основали селищата по брега, и известен музей с творби модернисти и на Пабло Пикасо. Ница може да изненада с уличен джаз и местна кухня, силно повлияна от близостта с Италия, а Монако - с това колко много не се вписва сред градовете на Ривиерата.

Всяко от тези места развихря въображението и си заслужава поне по едно четиридневно пътуване. Най-невинната препоръка е човек да забрави за клишетата, да си вземе камера с много карти памет за фотоапарата или смартфона и да отвори всичките си сетива за наслаждение.