Природни красоти, забележителни архитектурни комплекси, великолепна кухня и спокойствие предлагат Западните Родопи.
Една оферта в сайт за споделено пътуване стана причина да прекарам уикенд в един забравен от мен, а ако съдя по посещаемостта на обиколените места, не само от мен, район на България - Западните Родопи.
В момента в района е изключително красиво и зелено, като още по пътя, покрай язовирите "Въча" и "Кричим", спиращите дъха гледки са много.
Добра отправна точка за обиколка на Западните Родопи е Девин, където в почти всички хотели има ако не басейн, то поне СПА център с минерална вода. В самия Девин няма кой знае какво да се види освен скромната експозиция на местния музей (вдясно на снимката) и църквата "Свети Йоан Рилски" (в дъното). 
Приятно място за разходки и игра на децата е ремонтираният парк "Острова", в който има детски площадки, места за фитнес на открито и дори зона за риболов в Девинска река. 
Сравнително нова атракция е аквапаркът с минерална вода в непосредствена близост до центъра, в който има басейн с близки до олимпийските размери, детски басейни, водни пързалки, заведения и други атракции. 
В Девин има и няколко много приятни механи, в които могат да се опитат местните специалитети клин (известен още като родопска баница, обикновено с пълнеж от брънза и ориз), пататник, качамак, различни ястия с фасул и много интересни салати. 
През пролетта дъждовните дни не са рядкост, като такава се оказа съботата от нашата семейна почивка и за това време, неподходящо за разходки, в района има атракции - пещерите Ягодинска (това е нейният изход) и Дяволското гърло.
Работното време и на двете е до 16.15 часа, а снимането е забранено и това е причината да разкажа, а не да покажа какво има в тях.
Ягодинската пещера се намира на 20 километра от Девин, а пътят до нея преминава през красивото "Буйновско ждрело". Тя е най-младата сред масово посещаемите у нас, но освен традиционните сталактити, сталагмити, сталактони и скални драперии присъстват две уникални природни образувания - леопардова кожа и пещерни перли.
Обиколката продължава 45 минути, като се изминават около два километра, ако се брои и разстоянието от изхода до паркинга, където се оставят колите. Температурата целогодишно е около 6 градуса, така че топлите дрехи и удобните затворени обувки са препоръчителни.
При хубаво време, каквото ние не уцелихме, от село Ягодина може да се отиде и до площадката "Орлово око", от която се виждат не само Родопите, чак до Гърция, но и дори Рила и Пирин. Пешеходният маршрут е с продължителност около час и половина. Има и организирани изкачвания с високопроходими автомобили.
Пещерата "Дяволското гърло", така и не посетих - не хванахме работното време, но и самото пътуване до нея, през Триградското ждрело (на снимката), само по себе си е атракция. От хора, посетилия предния ден, разбрах, че тя е доста по-страховита заради бученето на преминаващата през нея река, а и заради легендата, че през нея Орфей влиза в подземното царство на Хадес, за да търси любимата си Евридика.
В самия Триград няма кой знае какво да се види, но интересна гледка е църквата "Св. Цар Борис–Михаил Покръстител" и джамията на заден план.
По пътя към Триград има и два музея - на мечката и на пъстървата, но и за тях не остана време.
Ако по една или друга причина сте в Западните Родопи, задължителна спирка е село Широка лъка, което е архитектурен и фолклорен резерват. То се намира по средата между Девин и Смолян (на около 22 километра от двата града). 
В самото село има къде да се паркира, но за да сте спокойни, можете да спрете в района на училището за фолклорни изкуства, като за целта на входа на Широка лъка трябва да се отклоните към Гела. До центъра са около 300 метра, като по пътя ще попаднете на къща на Капитан Петко воевода (вляво), която е била негов щаб след Освобождението. За съжаление музеят в нея не работи. 
В Широка лъка има множество автентични родопски къщи, като най-интересните сред тях са Згуровската, Учиковската и Григоровската. 
Сред забележителностите е родната къща на екзарх Стефан I, пред която е един от двата сводести моста. 
На китно малко площадче в центъра на Широка лъка има и паметник на екзарх Стефан I, както и паметник на загиналите от селото във войните. 
Интересна е историята на църквата "Успение на Пресвета Богородица", която е построена за 38 дни през 1834 година, тъй като турците са дали 40 дни на местните жители да я вдигнат. За иконостаса в нея се предполага, че е рисуван от братята Димитър и Захари Зограф от Самоков или от техни ученици. 
През 1836 година в двора на църквата "Успение на Пресвета Богородица" е изградено килийно училище (вижда се вдясно от камбанарията, което функционира до 1936 година). 
За съжаление намиращата се в комплекса сграда на училището "Свети Панталеймон", което се появява през 1888 година, е на път да се саморазруши. Проект за неговия ремонт има, сега се търси финансиране. 
В етнографския музей в Широка лъка може да се научи много за бита на хората от селото и изобщо в Западните Родопи. 
Сградата на читалището е построена през 1872 година, но читалищното дело в селото води началото си от 1818 година, като първоначално се ползва постройка в двора на църквата "Успение на Пресвета Богородица". 
Сравнително по-нова забележителност е чешмата "Гайдарят", намираща се до сградата на кметството. Широка лъка е прочуто със своите гайдари, като всяка година през август има и гайдарско надсвирване, което тази година е на 8 август. 
Вторият сводест мост в Широка лъка. 
Близо да Широка лъка са два впечатляващи скални феномена - "Момата" и "Главата", но бързо влошилото се време не ни позволи да ги видим. 
Освен всичко показано дотук в Западните Родопи има немалко екопътеки и други забележителности, които само чакат да бъдат открити. Но за един уикенд и това е достатъчно. 
