Макар все повече да залага на модерния градски дух, австрийската столица Виена продължава да пази имперската си аристократичност, емблема на която е дворецът "Шьонбрун" - лятната резиденция на Мария Терезия.
Виена от години е най-добрият град за живеене в Европа - чист, сигурен, с добър транспорт и с неизчерпаеми възможности човек да се докосне до актуалните достижения на музиката и изобразителното изкуство. И макар все повече да залага на модерния градски дух, австрийската столица продължава да пази имперската си аристократичност, емблема на която е дворецът "Шьонбрун" - лятната резиденция на Мария Терезия. 
През 2017 г. бароковият палат, който се бори за вниманието на туристите наред с дворците "Хофбург" и "Белведере", е бил посетен от 3.8 млн.души. Практически това означава тълпи от посетители почти по всяко време - твърде далеч от очакването на туриста да се наслади на тишината и спокойствието на величественото имение.
Още 6 млн. души годишно минават през градините, които са любимо място за отдих, разходка и спорт за виенчани. Общата им площ е 1500 дка, а оформлението и поддръжката им ги превръщат в произведение на изкуството сами по себе си.
Историята на "Шьонбрун", чието име в означава "красив извор", започва преди повече от 400 г.
От 1569 г. , когато император Максимилиан Втори купува земята, до края на монархията през 1918 г. дворецът е собственост на династията Хабсбург. Смята се, че идеята за двореца е на съпругата на император Фердинанд Втори - Елеонора Гонзага, и в продължение на век имението е служело като ловна резиденция на австрийската императорска фамилия. Сградата е пострадала силно при обсадата на Виена от османските войски през 1683 г. и възстановяването й изглеждало почти невъзможно.
През 1696 г. по нареждане на император Леополд Първи започва строежа на нов дворец и три години по-късно централната част вече е обитаема. Следващите монарси добавят към постройката - всеки според възможностите и нуждите си.
Истинският разцвет на "Шьонбрун" идва при императрица Мария Терезия, която нарежда дворецът да бъде разширен и преустроен в модния за времето стил рококо.
Със задачата е натоварен италианско-австрийския архитект Николаус Пакаси. След промяната лятната резиденция се превръща в център на дворцовия и политическия живот на империята.
След смъртта на императрицата дворецът на два пъти е окупиран от Наполеон. През 19 век славата и блясъкът на палата се завръща при император Франц-Йосиф, който прекарва по-голямата част от живота си в него. Малко по-късно обаче бива повреден от бомбардировките по време на Втората световна война.
Днес посетителите могат да разгледат 40 от всички над 1400 помещения на двореца, които свидетелстват за начина на живот, интересите и предпочитанията на аристокрацията в последните три века. Част от залите и стаите са дадени за частно ползване, като например покоите, в които посетителите могат да нощуват като в хотел.
Градините са оформени с алеи и цветни градини, а на върха на зеления хълм срещу палата е павилионът "Глориета" - образец на класическата паркова архитектура с централна зала с формата на триумфална арка и крила с полукръгли сводове. Днес там има кафене, в което туристите сядат след обиколката на градините, за да отдъхнат и да се насладят на гледката към двореца и Виена.
В парка има няколко фонтана със скулптури. Централният - разположен срещу двореца, е с главен герой морският бог Нептун. Той е изобразен с тризъбец в ръка, а от дясната му страна е коленичила нереидата Тетида, която го моли да помогне по време на пътуването на сина й Ахил до Троя. 
Когато през 1918 г. монархията пада, дворецът става собственост на австрийската държава и малко след това е отворен за посещения. През 1996 г. ЮНЕСКО го включва, заедно с градините, в списъка на световното културно-историческо наследство.
На снимката: Фонтанът - обелиск
От 1992 г. дворецът е даден за стопанисване на компанията Schloß Schönbrunn Kultur- und Betriebsges.m.b.H. (SKB). По нейни данни оттогава досега в поддръжка, ремонт и реконструкции са инвестирани близо 200 млн. евро. 
Приходите идват от билетите за посещение на сградата и допълнителни помещения като Оранжерията, Палмовата къща, Глориета, както и за атракции като Детския дворец, Лабиринтът и работилницата за щрудели. Част от залите се дават под наем за конференции или за други събития. Апартамент в двореца посреща желаещите да спят в обстановка с духа на епохата на император Франц Йосиф и съпругата му Елизабет Баварска. Цената е 699 евро на човек за една нощувка. 
"Римските руини", наричани още "Руините на Картаген". Над фонтана има поредица от арки, които откриват красива гледка. Табела свидетелства, че датират от 18 в., когато е било модерно в именията на аристокрацията да има реплики на паметници от римско време. 
Лятната резиденция на Мария Терезия дава детайлна картина за начина на живот на висшата аристокрация през 18 и 19 в. Дворецът е богато декориран и обзаведен. Туристите имат два варианта за обиколка - по кратката включва 22 зали, а по-дългата - 40, като при нея човек може да разгледа и личните покои на владетелите. Аудиогид дава допълнителна информация за помещенията на предпочетен от посетителите език.
Лошата страна на туристическия интерес към двореца е, че обиколките обикновено вървят в комплект с още 40-50 души и шансът да се гледа бавно и на спокойствие не е голям.
Залата за церемонии. Използвала се е както за важни държавни събития, на които се събира дворът, така и за семейни тържества. 
Приемната стая на император Франц-Йосиф. В нея императорът е изслушвал посетители. 
Работната стая на Франц-Йосиф. Историята свидетелства, че императорът работел толкова много, че в стаята има маса, на която му е сервирано, за да не губи време да излиза за хранене през деня. На стената виси портрета на съпругата му Елизабет Баварска, известна като императрица Сиси. Из стаята има и множество нейни фотографии. 
Спалнята на Франц-Йосиф. Вдясно е леглото, на което императорът умира на 86-годишна възраст. До леглото е молитвената масичка, а по стените отново има потрети на Сиси, с която го свръзвала дълбока любов. 
Трапезарията на "Шьонбрун", предназначена за семейни вечери. Масата е сервирана, като са използвани оригинални сребърни прибори, съдове от венециански порцелан и кристални чаши. 
Будоарът на Елизабет Баварска. 
Спалнята на Франц-Йосиф и съпругата му. На стената са портретите на двамата. 
Няколко пъти годишно "Шьонбрун" е домакин на грандиозни безплатни концерти, които привличат любители на класическата музика от цяла Европа. Сцената се разполага пред вратите на двореца, а публиката заема местата из градините. Последното подобно събитие беше "Концерт в лятна нощ" в края на май, когато пред публиката излязоха оперната прима Ана Нетребко и Виенската филхармония под диригентството на Валерий Гергиев. 