Райското пръскало е чудесен избор за уикенд извън града. Местоположението в средата на България го прави достъпен само за няколко часа, а разнообразието в трудността на терена, е допълнителен стимул за малки и големи. Фактът, че това е най-високият водопад на Балканите с височина 124.5, е достатъчно внушителен сам по себе си, но в един момент се оказва просто щрих в цялата магия, от която е част.

Въоръжени с раници и палатки в ранния следобед около 14 часа (продиктувано от липса на традиционна организация, въпреки вечното желание за обратното) в най-голямата горещина, бяхме гордо строени за изгодна точка от местност "Паниците" на няколко километра от Калофер. Паркираните коли започваха още от изхода на Калофер и осезаемо се сгъстяваха до изходния пункт.

По-практично настроените отпускари бяха оставили настрана идеята за стръмни баири и вече допиваха поредна бира в набързо разпънати маси около реката в местността. Макар и сравнително трудното намиране на свободно място за паркиране, тук е най-доброто място за това, заради голямото множество на други коли и евентуален намален риск и последствия от недоброжелателни очи.

Маршрутът към хижа "Рай" започва през гориста пътека, по която вече се връщаха дисциплинирани планинари, очевидно оползотворили добре първата половина от деня. След около 15-20 минути стръмно изкачване, красива дървена арка информира официално за началото на национален парк "Централен Балкан".

Следва немного стръмно изкачване през буково-дъбова гора. Разходката през нея е много приятна, дърветата успешно спират жегата, а маркировката е достатъчно добра. След около 40 минути гората свършва и следва планинско пасище, известно като "Параджика".

Тук е първото място за отдих и хапване на някоя от старателно изградените масички. Гледките към околните върхове на Стара планина - Ботев, Равнец, Капаклия, Арманкая и Хайдута, са невероятни. Зад гърба ви остават планински села и като цяло цивилизацията, а пред вас е само магията и величието на планината, в далечината вече се оформят и очертанията на самия водопад.

Следва спускане до дерето, където минава речното корито на планинска река, образуваща примамливи синкави вирчета тук-там. След това се подгответе за на-сериозната част от прехода - над час и половина катерене по стръмно нанагорнище. На моменти серпентините и гората изглеждат сякаш са безкрайни, но всъщност това е последното истинско усилие до крайната цел. Въпреки че маршрутът не е от най-лежерните, не се притеснявайте - напълно постижим е за всеки, особено - по пътя срещахме много хора от всички възрасти и темпо, включително и малки деца. Има и няколко чешми, около които може да починете.

На самия изход от стръмната пътека през гората, ви посреща връх Малък купен, зад който се намира водопадът. Следва красива долина в дъното на която само на 5 минути ходене пеша, се намира хижа "Рай". Зад нея се издига водопадът. Скалите, в които е позициониран, са едни от най-красивите, които съм виждала. Самият водопад, гледан отдалеч е леко страховит, но и примамващ, сякаш стилизиран заради голямата си височина.

Хижата е на 1430 метра надморска височина и ключово място по този маршрут за връх Ботев (2376 м), "първенеца" в Стара планина. Просторна, поддържана и недостъпна с коли, тя се препълва с резервации с месеци напред. Предвид големия интерес, хижарите предвиждат и място за палатки на поддържана и окосена трева непосредствена пред хижата срещу скромната сума от 5 лева.

На разположение са чешма, външни тоалетни и дори външна баня, до която не стигнахме. Опашката за скромното меню за боб, леща и кюфтета, също си беше внушителна, както повечето неща наоколо, но това си е част от чара. Вечерта беше допълнена с чаша сгряващи напитки около огъня и добро настроение под необятното звездно небе.

На следващия ден се изкачихме до водопада. В началото му се минава покрай каменен параклис, построен от мъж от Сопот, загубил сина си при лавина. Храмът е в памет на всички туристи, загинали в Централна Стара планина. В неговото построяване се включват много доброволци.

Пътят е около половин час, но съветът ми е да си отделите достатъчно време, за да се насладите на райските гледки наоколо. Задължителната спирка за почивка е под самия водопад. Поостанете тук и усетете магията, позволете на заряда на Балкана да достигне до съзнанието ви, пръските на водата да ви намокрят, а гледките да се запечатат. И не забравяйте да се върнете отново.