ИНДОНЕЗИЯ. ОСТРОВ ЯВА

Никога няма да забравя драматичното пристигане на остров Ява. След междинно кацане на Бали самолетът излетя отново. Полетът продължи по-малко от час, но не ми се иска да го изживявам отново. Друсаше страхотно и огромната машина изглеждаше безкрайно крехка за тежките юмруци на въздушните вихри. Облаците връхлитаха на талази и това сякаш нямаше край. Самолетът пукаше, крилата му трептяха, понякога сякаш спираше, срещнал твърдата черна стена на сгъстения въздух, лавираше наляво и надясно, докато успя да се гмурне сякаш с последно усилие в гъстата мътилка и с облекчение запя с моторите си, зърнал отпред чисто, синьо небе.

Отдолу се заниза прорязаната от лъкатушещи реки, зелена от безбройните кръпки на оризовите ниви земя на остров Ява. Вливайки в океана мътните си води, реките го опасваха с кафяв пръстен. Помислих си, че за нищо на света не бих се гмурнал в тях – не изглеждаха никак привлекателно. Казвам го, защото имах намерение при възможност тук-там при своите пътувания да правя и подводни снимки.

Около 18 часа след дълго реене над Джакарта най-после кацнахме, а рано на другия ден с моя гид със странното име Иван Азис потеглихме по маршрута Богор, Бандунг, Ташикмалая, Пурвокерто, Джокякарта. Смятахме да се върнем през Магеланг, Семаранг, Пекалонган и Черибон. От всяко име за мен лъхаше поезия и аз знаех кой е виновен за това – онзи вълшебник Киплинг, който беше написал:

ще си купим една карта,

но най-точна – не оная

без Пенанг и Сурабая,

без Банкок и даже без

Черибон и Целебес –

точна, за да има в нея

и Камбоджа и Гвинея, а

и тогаз ще вземем влак

от Борнео до Малака,

ще направим малък тур

с параход до Сингапур,

ще разгледаме тъдява

Филипините и Ява..." и т.н.

Това е от неговите "Приказки", преведени великолепно от Валери Петров.

Пътят след Джакарта беше изключително живописен – каучукови дървета, безкрайни чаени плантации, сред които като малки кръгли чадърчета светлееха сламените шапки на берачките. После лентата на асфалта се покатери по стръмни планински склонове, хлътна в няколко живописни долини. Отказах се да броя реките – течното богатство на острова. Единствено те бяха останали непроменени от хода на времето. И докато се любувах на лодките със странни за мен силуети, в паметта ми оживя прочетеното за могъщата империя Шривиджая, владяла околните морета повече от шест столетия.

Водата и богатата вулканична почва, огрявана от екваториално слънце, са причина за благословеното плодородие на тази земя. Без тях Ява би била загубена, защото ако през 1800 г. населението й било само 3,5 млн., в началото на XX век достига 28 млн., а днес вече може би надхвърля 150 млн. души.