Откъс от "Седем години в Тибет"
Историята, позната от едноименния филм "Седем години в Тибет", излиза в книжния си вариант за пръв път на български език. Това е пълен превод на оригиналното немскоезично издание заедно с черно-бели снимки. В нея има и кратко посвещение от Далай Лама.
Когато знаменитият австрийски алпинист Хайнрих Харер се отправя на експедиция до Нанга Парбат през 1939 г., той не подозира, че няма да види родината си в продължение на повече от десетилетие. Избухването на Втората световна война го застига и Хайнрих е изпратен в британски лагер в Индия. С цената на нечовешки усилия, глад и жажда успява да избяга, да прекоси планините на Тибет и да стигне до "Забранения град" – Лхаса, където намира убежище.
Хайнрих Харер прекарва седем години в Тибет, но Тибет остава в сърцето му за цял живот. Благодарение на неговия жив разказ, целият свят се докосва до магията на тази загадъчна страна и нейния народ, който не губи вярата си въпреки трагичната си съдба.
Хайнрих Харер (1912-2006) е австрийски алпинист, ски състезател, изследовател и писател. Част е от великата четворка, която прави първото изкачване на Северната стена на връх Айгер през 1938 г. Най-известните му книги са "Седем години в Тибет" и "Белият паяк". До края на живота си е отдаден на идеята за независимостта на Тибет, който се превръща в негова втора родина.
АУДИЕНЦИЯ ПРИ ДАЛАЙ ЛАМА
Настъпи моята втора тибетска Нова година в Лхаса. Този път участвах във всички фази на празника от самото начало. Отново в града се стекоха десетки хиляди гости и Лхаса заприлича на огромен лагер. Празнуваше се началото на Годината на Огнения глиган, а блясъкът на церемониите по нищо не отстъпваше на миналогодишния. Естествено, мен ме интересуваха главно онези прояви, които предишната година бях пропуснал заради болестта си.
Картината от тези празници, която и до днес е жива в паметта ми, е свързана с марша на хиляда войници в старинни доспехи. Този обичай е свързан с истинска история. Някога, много отдавна, една мюсюлманска армия тръгнала срещу Лхаса, но по време на невероятно тежкия преход в полите на Ниенчентхангла била застигната от силна снежна буря и снегът затрупал всички. Бьонпосите на тази област взели дрехите и оръжията на замръзналите войници и триумфално ги внесли в Лхаса. Оттогава всяка година те се изнасят и хиляда тибетски войници ги обличат, за да ги видят всички. Край зрителите преминават старите знамена, ризниците на мъжете и по конете дрънчат, шлемовете с надписи на урду блестят на слънцето, из тесните улички отекват изстрели от старинни пушки... Странна гледка е този средновековен строй в древния град! На неговия фон всичко изглежда съвсем истинско, не някаква историческа реминисценция. Водена от двама генерали, войската минава с марш през "Паркхор" до едно открито място в края на града. Там вече ги очакват десетки хиляди, събрани около огромен огън, в чиито пламъци изгарят жертвените дарове – масло и плодове. Тълпата наблюдава очарована как монасите хвърлят сред пламъците мъртвешки черепи и символични фигури на зли духове. В околните върхове отекват топовни гърмежи: войниците изстрелват с оръдията по един салют към всеки връх. За кулминация оракулът изпада в транс и пристъпва към огъня. След кратък танц изпада в безсъзнание. Това е знакът, който изтръгва масите от вцепенението им. Всички започват да крещят и се впускат в шеметни движения, като в екстаз. В такива мигове тълпата е непредсказуема. През 1939 г. участниците в единствената германска експедиция в Тибет едва са се измъкнали живи от подобен празник. Опитали се да заснемат клатещия се в транс оракул и тълпата прекъснала опита им с дъжд от камъни. Наложило се да прескачат зидове, да се катерят по покриви, за да избягат. Този случай не е знак на политическа омраза или неприязън към чужденците, той просто отразява религиозния фанатизъм на народа, който винаги може да доведе до подобни сблъсъци. Самият аз по-късно много внимавах, когато правех филми по поръчка на Далай Лама, понеже всеки път се стигаше до изпълнени с напрежение сцени. И винаги се чувствах много горд, когато успявах да направя по някоя снимка и за себе си.
На този новогодишен празник самият интендант на Негово Светейшество ни уведоми, че сме включени в списъка на гостите на Далай Лама. Въпреки че бяхме виждали вече няколко пъти Божествения, а и по време на една процесия той беше благоволил да ни се усмихне, се почувствахме изключително развълнувани от възможността да се явим пред него в Потала. Усещах, че тази покана ще има голямо значение за нас. И наистина, от нея започна пътят към постепенното ми сближаване с Живия Буда.
Повече за книгата може да намерите на сайта на издателство "Вакон".