Разходка по шуменското и мадарското плато.
Районът на Мадара и Шумен се свързва от повечето хора с крепостта и паметника над Шумен и Мадарския конник. По--малко популярни за посещение са скалните манастири в скалите на мадарското и шуменското плато. Вероятно защото изискват усилия, за да бъдат достигнати, докато до другите обекти води асфалтиран път.
В кадър е скалният венец над село Хан Крум. Към скалите отвеждат два черни пътя, които обаче сега са преградени от телените мрежи на собствениците на орехови дървета.
Непреградена изходна точка остава село Осмар, което означава, че от там трябва да е и слизането. Множество табели указват различните обекти за решилите се да ги обиколят. Когато времето е горещо това не е най-подходящата екскурзия, но по-голямата част от трасето все пак минава под сенките на дърветата на шуменското плато. 
Само някои от манастирите са достъпни - чрез новоизградени стълби или по съществуващи каменни стъпала, към които са възстановени някога съществували перила. Други могат да достигнат само екипирани катерачи. 
Издълбаните ниши над шуменските села Осмар, Хан Крум, Дивдядово, Троица и др., се смята, че са били обитавани в периода 12-14 в. от монаси исихасти. 
Скалите са варовикови и лесни за оформяне. 
Исихастите оформят течение в християнството, според което чрез усамотение и вглъбяване може да се постигне единение с Бог. 
В много от скалните манастири човек изпитва съжаление, че са достъпни - изпъстрени са с графити. 
Други са "обзаведени" с икони и религиозни четива. 
Човек трудно може да си представи живота в такава обител, пък бил той и в стремеж за единение с всевишния. 
В района се намира и скалният феномен Окото. 
До някои манастири има само гледка от съседните. 
Посещението на този район изисква желание за повечко физически усилия и подходяща екипировка - стабилни обувки и дрехи, които предпазват от клони и тръни и за които няма да ви е жал, ако пострадат. Не че по пътеките не могат да се срещнат хора, облечени като за крайбрежна разходка. 
Слизането в село Осмар, добило популярност преди време с произвеждания тук пелин, показва плодородието на есента - дървета, претрупани с ябълки, висящи сочни гроздове, тикви... 
Мадарското плато също е осеяно със скални манастири, ниши, гробници. За най-близката до пътя, който минава покрай Мадарския конник, се смята, че е последният подслон на княз Борис, наложил християнството в България. Пространството е тясно като вляво и вдясно са разположени каменни гробни корита с улеи. 
Един от скалните феномени, наречен Подводницата. Малко по-нататък по неподдържаната и обрасла пътека се стига и до Катера. 
По платото се достига до мадарската крепост, а пътека извън стените й води до място, откъдето има гледка към скалните манастири, които на практика са недостъпни. 
Отвисоко се виждат останките на римската вила "Рустика". Тя е достъпна за посещение. 
Смята се, че е от 1-4 век. Има жилищна част и такава за стопански постройки. 
Мадарският конник няма нужда от представяне. 