В сравнение с култа към личността към Тито, в България направо не е имало култ към личността, показва посещение в неговия мавзолей в Белград
Култът към личността е типичен за бившите социалистически страни, но за разлика от повечето от тях, където харизмата на лидерите рязко се срива след промените, сърбите още обожават Тито. 
До каква степен е тачен и обичан бившият югославски лидер, с рожденно име Йосип Броз, но известен просто като Тито, показва своеобразният му мавзолей в Белград, организиран в бившата му резеденция в луксозни квартал "Дедине".
Официалното име на мавзолея е "Къщата на цветята" и той се намира зад музея за история на Югославия (на снимката), който така и не можах да видя, защото беше в ремонт.
Главният вход за "Къщата на цветята". 
"Къщата на цветята" е построена през 1975 година като зимна градина и оттам идва нейното име. Днес в нея е гробът на Тито.
Организирана е и експозиция, която разказва подробно за т.нар. "Син влак" - подвижният офис на Йосип Броз Тито.
В "Къщата на цветята" могат да се видят снимки на лидери от близкото и по-далечно минало, които са се возили на влака. Най-голямо внимание е обърнато на визитата на британската кралица Елизабет II в Югославия през 1972 година. Това е единственото нейно посещение в социалистическа страна. 
Част от експозицията е и снимка на кралицата и съпруга й принц Филип с автограф. 
Мебели от кабинета на Тито. 
Това, което ме впечатли най-много, е колекцията от щафети. Оказва се, че през 1945 година Йосип Броз Тито обявява рожденият си ден за "Ден на младежта", който се отбелязва с младежки щафети.
Всяка година те тръгват от различен град на Югославия и финишират на стадион "Югославска народна армия", където на пищна церемония щафетата бива връчена на маршал Тито.
В допълнителна постройка близо до "Къщата на цветята" са показани част от подаръците, получавани от Тито от различни държави, държавни ръководители и обикновени хора, както и негови лични вещи. 
За разлика от редица други комунистически лидери Йосип Броз Тито има доказано партизанско минало. Той е най-видният лидер на Антифашистския съвет на националното освобождаване на Югославия и председател на Националния комитет за освобождение, дори е раняван в битка. Сред експонатите е плакат, който обявява награда за главата му. 
Както много от колегите си от социалистическия блок, Тито е запален ловджия, като ловният му костюм и оръжие са част от колекцията. 
Визитна картичка на Тито е военната униформа. Според неговите биографи той се влюбва в униформите още през 1944 година, когато има среща в Неапол с премиера на Великобритания Уинстън Чърчил.
Докато Чърчил е с костюм, Тито е с маршалска униформа с медали и златни кантове, за да го впечатли. Любопитна подробност е, че униформата му е подарена от руснаците, а украсите по нея са американски и са добавени допълнително.
По това време бъдещият лидер на Югославия е все още партизански водач, самопровъзгласил се за маршал.
След смъртта на Йосип Броз Тито през 1980 година в гардероба му са открити едва няколко костюма и над 70 маршалски униформи. Те са на трите вида войски - сухопътни, ВВС и флот.
В първите години от властването му униформите са шити в СССР, но след 1948 година, когато Тито отказва да стане един от васалите на Сталин в Източна Европа, поръчките се изпълняват от американски компании.
На въпрос на един от своите биографи Владо Дедижер, защо е толкова обсебен от униформите, Тито отговаря: "Ако цялото 16 милионно население на Югославия беше от интелектуалци, нямаше да нося униформа, но уви, повече от хората са фермери, а знаеш какъв култ има към униформите на село".
Картината на снимката е кръстена "В навечерието на празника или плодовете на мира" и е подарена на Тито за един от рождените му дни.
В колекцията от дарове за Тито присъства и тази манерка, дарена от неговия български колега Тодор Живков. 
И още един български дар. Кутия за пури с образите на Георги Димитров и Тито, подарена от държавната българска тютюнева компания. 
Бутилка, в която са поставени снимки на Сталин и Тито във времето, когато двамата са още другари. След 1948 година Йосиф Висарионович е бесен на непокорството на югославския лидер. През май същата година Югославската комунистическа партия е изключена от Коминтерна.
Учудващо обаче Тито е един от малкото врагове на Сталин, който не е ликвидиран. Твърди се, че Тито е пратил официално писмо до Сталин, в които го предупреждава да спре да му праща убийци и дори го заплашва, че в отговор ще командирова само един човек в Москва, но той ще си свърши работата.
За всеки рожден ден Тито получава подаръци от различни работнически колективи. В тази витрина са дарове от работещи в рафинерия, югославските авиолинии, железопътно депо, завод за трактори, дентална клиника и т.н. 
Радиоапарати и телевизори, дарявани на бившия югославски лидер. 
Подарък за народа на Югославия от Ричард Никсън. Това югославско знаме е летяло до луната и обратно на борда на "Аполо" 11. 
Подарени на Тито оръжия при негови визити в чужбина. 
Поне за мен най-интереси бяха подаръците, направени за рождения ден на Тито от обикновени хора. Тук са събрани различни дарове от деца от югославски училища - робот, нощна лампа, табла, макет на училище, рисунки, ваза с формата на ботуш, петолъчка-салфетник и други. 
Това пък са два макета на родната къща на Тито направени от югославски пенсионер-инвалид. 
Гоблени с образите на Тито (горе вляво) и други функционери на югославската компартия. 
Каменна гусла, подарена на Тито през 1956 година от Перо Жечевич от Черна гора. 