Тъкмо навършил 45 години, Борис Белев прави кратка рекапитулация на живота си, изводът от която е ясен – чувства се истински щастлив: "Правя това, което обичам – това е най-важното." Конструирал е живота си, така че да пътува през половината време от годината. През зимния сезон е ски инструктор в австрийския курорт Лех, вече над 15 години, а през летния прекосява граници. Инвестира всичките си средства, за да посещава най-екзотичните места в света, чието достигане често означава прекосяване и на най-опасните.

Прилича на вълк-единак, обсебен от следващата дестинация. Случва се да разделя пътя с приятели от различни държави, както и с туристи с подобно на неговото ДНК, но обикновено е сам. "Болшинството от хората нямат време. То или имаш време и нямаш пари, или обратното", повдига рамена. "Други пък със семейства смятат, че е много сложно занимание."

и всяка приема за въздействаща, защото начинът на пътуване няма нищо общо с масовото разбиране за туризъм – на шезлонг до басейна на някой комплекс. "Да се настаниш да си починеш не е туризъм, още по-малко в лъскав "ризорт." Луксът навсякъде е един и същ и не ти дава реална представа за мястото, на което се намираш", твърди Борис. В Ямайка например се запознава със семейство, слязло от круизен кораб и вече сигурно, че джамайканците са много мили хора. "Но ако влязат навътре в кварталите, там, на истинското място, съвсем няма да ги усетят така. В град Кингстън например има две коренно различни зони – с небостъргачи от едната страна и гето от другата, в което щом се свечери, излизат съмнителни типажи. "Е, не ме е страх", казва той. Вече има изработен рефлекс и знае къде как да реагира, а и всяко приключение си струва.

View this post on Instagram

A post shared by 🌎Globetrotter📷Hobbyfotograf (@asmallplanet) on Nov 12, 2018 at 10:48pm PST

Докато четете този текст, той пътува към Френска Гиана в североизточната част на Южна Америка - защото "изпадна добра оферта". Абониран е за няколко интернет портала, които изпращат атрактивни оферти, но за да се възползваш, трябва да имаш готовност да тръгнеш буквално на следващия ден. "Нужно е да имаш малко повече време – усмихва се и вдига раницата си, за да я покаже – ето това са нещата, с които пътувам

Трябва да се бърз и маневрен. Ако слезеш на летището и носиш 50 килограма куфари, ти си жертва – нападат те таксита, не може да мръднеш." Дрехите, които взема в раницата си, пере на място и дава за пример Индия, където се грижили за чистия му гардероб срещу 1 долар за целия му престой. "Рискове има, защото една черна тениска ми я върнаха сива от биене на камък в реката", смее се. Сега обаче си е взел и хамак, защото ще спи в нещо като хостел – място, на което се ползва кухня, баня, но вместо легло, ще опъне хамака. Най-често отсяда в хостели и ползва платформата Couchsurfing (предпоставят възможност да се спи безплатно в различни домове, докато домакините са в тях). "Хората посещават такива места, за да обменят информация къде какво да се прави. Ако тръгнеш сам или с организирана екскурзия, няма да разбереш най-интересното."

Старае се да не повтаря дестинациите, на които е бил. И не се изморява. "Все пак зависи къде си – понякога може да е изтощаващо. Има пътувания, за които трябва да прекараш 20 часа в автобус, например в т.нар. Chicken bus в Индия. "Да започнем с това, че ти казват "елате утре сутрин в 8 часа". Ти се явяваш тогава, готов на минутата и започваш да чакаш. От околните села всеки носи багажа си – ориз, пилета, козички, колела, мотори, сакове, които се качват на капака и се овързват с въжета. Става 12:00 ч., но автобусът още не е тръгнал. Когато все пак го направи, поема на курс из града да събира още хора. За да провери билетите, кондукторът минава отпред, докъдето стигне, после излиза през прозореца, качва се на покрива и се мушва през задната врата, така че да провери пътниците отзад. Ако трябва да си вземеш багажа, дърпаш въженце, нещо изсвирва и едно момче го хвърля на пътя. Но тъй като ти не може да излезеш, защото е претъпкано с хора, се връщаш назад 2 километра да си го намериш."

А даже не се определя като

Едно от най-силните му преживяване е на остров Сумбава, Индонезия, място със специфична традиция. Местните считат, че там не се умира. Когато някой почине, тялото му се балсамира и то остава в къщата. "Когато отидеш на гости, те викат, за да ти представят починала баба, чичо, друг...", разказва Борис. Държат покойниците, докато съберат пари за погребение, защото това е сериозно събитие, продължаващо 10 дни. Когато се стигне до погребение, се кани цялото село, че и околните. В средата на събитието се строи сцена, на която се колят десетки биволи с мачете.

Там има няколко острова, на които местните вече го познават. Взема си бунгало на плажа и сутрин му носят прясна храна, риба. "Ако видите как растат децата във Филипините – най-най-щастливите деца, които съм виждал. По някои острови нямат компютри и интернет, измислят си игри и са усмихнати по цял ден."