Това е втората фотогалерия от поредицата "През империята на инките" с автор Мария Радева. Миналата седмица авторът разказа за град Олантайтамбо, очаквайте продължение през следващата.
Истински предизвикателство е да стигнеш до Raqchi (на кечуа, официалния език на инките). За целта смело трябва да минеш през прохода Рая – някакви си 4335 м. Андите са жестоки планини, които смачкват човека буквално, но неописуемо красиво приключение е да се "усетят" и видят.
Това е втората фотогалерия от поредицата "През империята на инките" с автор Мария Радева. Миналата седмица авторът разказа за град Олантайтамбо, очаквайте продължение през следващата.
Небе и хоризонт равно на Ракчи: накъдето погледнеш се стелят високите, остри върхове - тук там напудрени със сняг, част от величествената планинска верига... 
Градът се намира "само" на 3500 м надморска височина. Мястото, както обикновено не е подбрано случайно: построено в чест на върховния Виракоча – бог на сътворението, за да бъде умилостивен след избухване на близък вулкан. 
Предполага се, че това е религиозен, астрономичен и административен център, с многобройни складови помещения, жилища на жреци-учени и база на вестоносци (империя с 25 хил. км пътна мрежа!!!), контролно-пропускателен пункт на границата на два региона, с пътища към Мачу Пикчу и Куско. 
Главното здание – храмът на Виракоча, поразява с внушителни размери: дължина 92 м, широчина 25 м и височина 12 метра. 
За пръв и единствен път в строителството на инките са използвани колони, които да крепят покрива – 22 на брой. 
За основа са използвани идеално полирани камъни, а нагоре е надграждано с кирпич (т.нар. саман) с дебелина 1 метър. 
Трапецовидните прозорци имат функция да уякчат и облекчат тежестта на стените. Отново само и единствено тук някои, явно важните стени, са украсени с андски/инкски кръст. 
Имало е огромна статуя на Виракоча, която конквистадорите са плячкосали. Днес главата се намира в Мадрид, а торсът в Куско, в Инка музея, където я видях. 
Храмът завършва с уникална линия от няколко транспарантни "врати" обърнат трапец, където свещениците са "проектирали и докарвали" слънчевия лъч при лятното и зимното слънцестоене и са предсказвали какво ще бъде времето. Невярната прогноза се е наказвала със смърт. Може би има над какво да се замислят съвременните синоптици, все пак преди 500 г. инки-астрономи не са разполагали със сателитни снимки и цял арсенал компютри. Залогът от грешка е бил твърде голям, за да си я позволят. 
Пълно е със складове "колки"/ кечуа/. Те са със съвършена кръгла форма с диаметър от 8 метра. Изградени от вулканична туфа и покрити със слама. Високопланинският климат на Ракчи е позволявал дългото съхранение на продуктите, със сигурност изсушени картофи и може би месо. Отново виждаме трапецовидни зазидани прозорци.Изкуственото езеро придава топла мекота на пейзажа. Водата не помръдва, чиста и прозрачна. Дъното е покрито с камъни, незнайно защо. Отново питанка?! 
Имало е цяла каскада със сложна система фонтани – наречени "инкски бани". И най-интересното е, че не се знае от къде идва водата. А не са ни оставили чертежи?! Въпроси, гатанки. 
Живописно селце и с традиционно квадратен, типичен латино "arma" площад е в непосредствена близост до култовия комплекс. Със задължителните катедрала и пазар, където могат да се купят керамика местно производство и уникалната инка чаша! От бързане не можах да си купя и дори да я снимам. Но подозрително ми заприлича на чашата на Питагор от Самос. Същият принцип! Разликата: при елинската течността се налива отгоре, при инка чашата отдолу – която и в двата случая мистериозна изчезва. Много голяма загадка ми се стори тази "еднаквост" в изобретението – едната години преди Христа, другата от 1400 г., на две противоположни полукълба . 
Ракчи е първото ми докосване с инка цивилизацията. В този град бих се отдала на съзерцание и мисли. Това бе любов от пръв поглед: хармония на градеж, стройни, семпли линии, рационалност на замисъла и величествена природа; безупречно планирано строителство и бликаща вода. Чистотата и култът към нея ме поразиха. 
И си помислих какъв ли културен сблъсък са преживели инките, виждайки испанските варвари: нечистоплътни, брадясали "средновековни рицари". Някак си "цивилизованата" ми симпатия не е европейска. 