На около час и половина път от бетонната джунгла -Панама Сити, сред девствени тропически гори, живеят индианците Ембера.
Слънцето пече безмилостно и изпаренията от сутрешния дъжд създават усещане за парна баня. Ежедневие по време на дъждовния период в Панама.
На около час и половина път от бетонната джунгла -Панама Сити, сред девствени тропически гори, живеят индианците Ембера.
Те произхождат от регионите Дариен в Панама и Чоко в Колумбия, които се намират около границата между двете държави.
Индианците Ембера населяват тези области столетия наред, дълго преди създаването на държавите Панама и Колумбия, и пристигането на първите испанци по тези земи в началото на 16-и век.
Никой не знае дали те винаги са живели там или са мигрирали от друго място.
Заради главоломно нарастващата през седемдесетте години престъпност, свързана с наркоразпространението от Колумбия към САЩ, търговците на оръжие и партизанските формирования, в търсене на по-добър живот за себе си и за децата си (достъп до медицинска грижа и образователни възможности), първоначално две фамилии напускат родните земи в Дариен и се установяват през 1975 година по поречието на река Рио Чагрес 
Регионът около Рио Чагрес се намира на изток от Панамския канал и е съставен от тропически дъждовни гори и реки, които се вливат в изкуствено създаденото езеро Аляхуела. През 1985 година местността е обявена за Национален парк, за да бъде защитен водосбора на Рио Чагрес, който доставя около 80 процента от водата, необходима за нормалното функциониране на Панамския канал, както и питейната вода на столицата. 
И заради факта, че живеят в границите на Национален парк, индианците вече нямат право да ловуват и да секат дърва за нуждите си. Тогава за тях остава дилемата - да започнат да набират необходимите им средства от туризъм, или да се върнат обратно в Дариен. Те се приспособяват към новата реалност като започват да приемат туристи в селищата си. 
Селището Ембера Пуру се намира на около половин час път с лодка по река Рио Чагрес от езерото Аляхуела и е достъпно само по вода. Това ограничава възможността до бъдат безпокоени от неканени гости. Пироги се наричат дългите, тесни лодки, издълбани от цял дънер и снабдени с мотор, които използват индианците. Млад Ембера, стоящ в предната част на лодката, зорко наблюдава реката и с дълъг прът насочва пирогата, за да не заседне тя в плитчините. 
Часът е девет сутринта и ние сме първите постетители в неделния ден. Селото още не се е разбудило. Екзотични птици пеят омайно сред буйната растителност между която се виждат индианските къщи.Традиционните къщи Тамбо са големи, разположени на повече от два метра от земята наколни жилища с правоъгълен под от палмови стъбла или бамбук. Покривът е с конусовидна форма, от плътно наредени палмови клони и листа.
Малки деца с любопитство се показват от къщите и мигом се впускат в игри, без притеснение от непознатите. Жените носят Парумас, увити около кръста шарени поли, а бродирани с пайети и монети горнища без ръкави, допълват пъстрото им облекло.
Мъжката носия се състои от плътно прилепнала, обшита с цветни перли пола.
Двете най-важни фигури в селищата на Ембера са лидерът(вождът) и шаманът, който с духовните си познания и лечителски способности предизвиква както уважение, така и страх в членовете на племето. Двамата участват активно в живота на групата като освен присъщите им задължения помагат и в ежедневните задачи рамо до рамо с останалите. При Ембера брачен съюз между роднини е недопустим.
В различните селища, при построяване на нова къща, направата на нова лодка или по друг повод, се организират тържества, на които се канят хора от други индиански села, включително от Дариен. Тези празници дават възможност на младите индианци да намирят бъдещия си семеен партньор. Първата стъпка, която предприема двойката, е да отиде при родителите, да представи половинката си и родителите казват ‘да’ или ‘не’. Ако получат положителен отговор, младите отиват при вожда, който проверява семейната принадлежност на двамата и решава дали могат да се сватосат. 
След като са получили нужното одобрение, младото семейство решава къде да отиде да живее, в селото на момчето или в това на момичето(ако живеят на различни места). Съответната общност, в която ще живеят, строи къща за новото семейство 
Може ли един народ да живее, показвайки на туристите част от ежедневието и традициите си, без да "продаде" душата си? До този момент Ембера успяват да се опазят и не се разкриват напълно пред посетителите. Освен, че живеят благодарение на парите, генерирани от посещения на техните села, това ги насърчава да поддържат своите традиции, култура и език. Средствата от туристите постъпват в общата каса на селото и се използват за общи цели: плаща се на лекари и зъболекари, медикаменти, мотори за лодките. Всяка фамилия има свой щанд, на който предлага за продан произведения на племенното изкуство и парите от тези продажби отиват в конкретното семейство. 
Тропическите джунгли на Панама са богати на растения и дървета, някои от които използват за целите на изкуството. Жените от племето, наследство предадено от предците им, плетат красиви кошници от влакната на листата на палмата чунга. Друго важно за индианците дърво е Кокоболо. 
От детска възраст те правят резба от фигурки, вдъхновени от животинското разнообразие, което ги заобикаля.Под ритъма на барабани и флейти, гостите на племето са изпратени до лодките, които ги отвеждат обратно в забързаното ежедневие на големия град. 
