В началото на 2019 г. "Дневник" подновява поредицата на Мария Радева за пътуването й през Империята на инките.
През 2019 г. "Дневник" подновява поредицата на Мария Радева за пътуването й през Империята на инките. Всички по-ранни текстове търсете в рубриката "На път" или последвайте линковете към статиите под фотогалерията.
Подбрах ги по собствена преценка. Не е свързано с последователността на пътуване, с направеното впечатление, нито със значението. Може би е редно да започна с Паракас – той е на ниското и е обикновено в началото на туристическия маршрут през Перу. Столица е на област Паракас в региона Ика - малък пристанищен град, обслужващ туризма. Името означава "дъжд от пясък". Тук много често е ветровито и дъждовно, а въздушните течения понякога носят и песъчинки, които се изливат над града заедно с дъжда.
На снимката: Уникален червен плаж, стъпването по който е забранено.
В близост е националният резерват, разположен до красив и живописен залив. В него могат да бъдат видени множество защитени и рядко срещани обитатели – розово фламинго, пингвини, тюлени – за да изредя всичко няма да ми стигне мястото и времето. 
На 7 септември 1820 г. изследователят Хосе де Сан Мартин акостира с цели шест кораба акостира точно тук. Днес Паракас е един от най-големите морски курорти в Перу и е получил инвестиции за изграждането на множество 3, 4 и 5-звездни хотели. Но няма да ви показвам снимки на морските обитатели от разходка с корабче до островите Ballestas, а тази снимка и първия допир на туриста с пре-инкската цивилизация: заострям вниманието, че рисунката е правена от насип пръст, земя, а не както е при културите от Наска с дълбане. 
Друга забележителност на Паракас са уникалните черепи, намерени там. Сигурно сте чели за теориите: че са или извънземни или са изчезнал земен древен хуманоид При много народи има притискане на черепа в името на странни естетически вкусове, тук обаче е доказано, че са така генетически оформени, сиреч така са си се родили. 
Ето и снимка от музея в Куско на същите черепи. Спирам. Всеки да си мисли. Има над какво. И да чете, щом му е интересно. 
После следва Пукара. След голямото пътуване през високото плато на Андите се спираме в този древен град. Запомних червения цвят, защото след сиво-жълтия пейзажна песъчливата почва това ми се видя цветно и контрастно. Останки от пре-инка цивилизация, по-късно интегрирани в империята на Инка. Пукара на кечуа означава крепост. Било е селище от дълбока древност, на една от скалите има изображение на жаба – издълбано. На неизвестна култура. 
После тук са се заселили атакаменьо или атакама – с това име са известни коренитежители на южно Перу, северните части на Чили, северозападна Аржентина и южна Боливия – които обитават западните склонове на Андите и пустинята Атакама. Говорили са езика кунса, който е изчезнал в средата на 20-ти век. Днес останалите говорят само на испански и начисляват около 2000 души. Били са номади, следващи стадата с животни, но после са се заели със селско стопанство: отглеждат основно царевица и лами – това е 2000-1000 г. преди Христа. Най-високото им развитие е между 400 г. преди н.е. до към 100 г., когато селското им стопанство бележи връх. После водят няколко войни с инките и толтеките, но губят и са подложени на асимилация. 
Разглеждам крепостта. Има таен вход, през който се излиза от другата страна. 
В музеят в градчето на 200 метра от крепостта има много интересни експонати. Като този главорез, например, на чийто гръб са наредени главите на неговите жертви. Всички предмети са намерени в стария град. Керамиката е впечатляваща. 
За първи път рискувам и си купувам салтеньоси, под влияние на Мария Сиракова –нашата водачка, която казва, че тук са най-вкусните. Усмихнат дядо ги продава от една бохча: това са тестени джобчета, пълни с картофи, моркови и пилешко –възхищава ме естетиката, която имат хората към храната, дори в най-затънтеното място на пазара или в изискан ресторант продуктите са подредени винаги цветово. А Перу е кулинарно изкушение. 
За мене долината на инките е най-древното наслагване: историческо, географско и културно на различни пластове и приемственост чрез обработването на земята. Народите "колагуа" и "кабана" живеят тук от 800 г. преди Христа, изградили са уникална система за терасиране, позволяваща на стените на долината да събира разтопения сняг от близките вулкани. Отново ранно ставане на разсъмване, за да се насладим на гледките и да можем да видим величествените кондори. Предния ден имахме самодеен концерт в ресторанта от местните жители в Чивай и със сигурност бяхме омилостивили боговете, защото имахме късмет с ясното небе, без мъгла, на което кондорите ни изнесоха цял спектакъл. 
Накратко за Чивай - 3635 метра, административен център на провинция Кайома врайна на град Арекипа. На 10 км на изток и едни още 1500 м височина се намира огромно находище на обсидиан или ecтecтвeнo cтъĸлo. Той се образува, ĸoгaтo вyлĸaничнaтa лaвa ce oxлaждa пpeĸaлeнo бъpзo и ce пoлyчава ĸpиcтaлизaция. Haй-чecтo e чepeн нa цвят, нo мoжe дa бъдe cив, ĸaфяв и в мнoгo peдĸи cлyчaи чepвeн, cин или зeлeн. Teзи oцвeтявaния ce дължaт нa нaличиeтo нa титaн, жeлязo или мaнгaн. Селищата тук са много бедни. Но някак си заради туристите с богат културен живот –попаднахме сутринта на танците на местен фолклорен ансамбъл. 
И отново на път през Колка каньон. През стъклата на автобуса се ширят уникални тераси, появяват се дървета: евкалипти.И някак си вече се диша с по-пълни гърди, нищо, че е високо. Навсякъде е зеленина.Различни нюанси на зеленото. Спираме да се наследим и заснемем гледките и да се подкрепим, отново за смелите със сок от кактус. Долината е най-плодородната част – тя дарява хората, трудолюбиви и усърдни с царевица, боб, супер храни като киноа, чия и други, но е бедна на плодове. На тази височина растат само кактуси. 
Заобикалят ни обработваеми тераси земя - наследство от местното население, живяло тук преди инките, и от инките, които са усъвършенствали технологията. Парчетата земя с формата на полумесец са били начин местните да се справят с ерозията на земята (ида създадат микроклимати, подходящи за различни култури). Терасите са изградени от четири хоризонтални слоя - големи камъни, малки речни камъни, обикновена пръст и плодородна пръст, която са я носили от наносите на реката долу. Всичко се обработвана ръка, примитивно. Сега имат магарета и коне. А в древността е бил упорит ръчен труд. 
Пътят е осян с малки селца. Планината, която ни заобикаля носите раните на древни и чутовни земетресения. На много места днес ще видим разломи, отворени в тялото на Андите. Къде по-плитки, къде по-дълбоки, те са спомен за това колко могъщ може да е гневът на земята... Най-силното доказателство за това е самият каньон. 
Колка, в който се намираме, но тъй като мащабите му не могат да се обгърнат с поглед,лесно се забравя. По-лесно е да видиш разломите по склона. 
Спираме в няколко селца по пътя. В едно от тях отново смелите опитват местна,автентична закуска (редичка каша от киноа, варена с ябълка и подправена с малко захар, естествена ванилия и карамфил). В друго пък научаваме, че светците в местната църква са декорирани с млечни зъби на деца и коси на жени. Колкото и странно да ми звучи, това всъщност е било голяма чест за съответния дарител и семейството му. И най-бедните са най-щедрите дарители: шият със златни конци и тъкат уникални неща за своя патрон и пазител. 
Панорамният път ни отвежда още навътре в долината Колка, към две места, където могат да се наблюдават кондори в полет. Още на първото имаме късмет - гигантските им тела се реят ниско над нас. На второто няма и помен от кондор, а усещането е натурално туристическо. Десетки чужденци се тъпчат по наблюдателниците в търсене на кондор в небето. 
Каньонът Колка е два пъти по-дълбок от Големия каньон в САЩ и за разлика от него е пригоден за живот и земеделие. Каньонът Колка има няколко имена – "Долината на чудесата", "Долината на огъня" и "Земята на орлите". Започва от Арекипа, който е вторият по големина град в Перу и изходен пункт към уникалното природно явление. Скалните отвеси крият множество пещери, в които инките съхранявали хранителните запаси на империята, прокопавайки тераси по терена. Храната била поставяна в специални цилиндрични съдове, наречени "колкас", които дали името на каньона. Тук могат да се видят уникални животински видове, но зашеметяващата природна атракция е полетът на кондорите /лешояди всъщност/. 
Кръстът на кондора е местност, където топлите въздушни течения събират рано сутрин огромните птици, чийто размах на крилете достига внушителните 3 метра. Каньонът прорязват бързеите на река Колка, магнит за екстремен рафтинг. Върлите фенове на спускането с лодка сред бучащата с грохот вода идват специално тук, за да вдигат неистово адреналина си. Но не видях желаещи 
Обратно в Чивай, имаме малко време за разходка на пазара. Мястото е чисто, доста подредено и пълно с местни. Тук групата ни се разделя на две – едните, отиват да дегустират "местна" храна, но предназначена за туристи. Това ще рече, че имаме блок маса с най-различни ястия, но със стандартна за европейците обработка и другата част от групата отива на пазара, за да си купи от лелки и баби от улична количка - прясна пъстърва и пълнен картоф. Казаха, че било ужасно вкусно. 
Пазарът е средище на супер храни.
Очаквайте втората част на 23 януари.