Поредицата на Мария Радева за Империята на инките продължава с кадри от . перуанските градове.
Поредицата на Мария Радева за Империята на инките продължава с кадри от . перуанските градове. Миналата сряда тя разказа впечатленията си от столицата Лима. Всичките й текстове търсете в рубриката"На път" или последвайте линковете към статиите в долната част на фотогалерията.
На Куско съм посветила цял пътепис, само ще обобщя за атмосферата – накацалите къщи по стръмните склонове много далечно ми напомниха за Велико Търново. Но тук разреденият въздух и великото инка наследство - симбиозата между историческите култури, са най-ярките ми преживявания.
Арекипа – е белият град на Перу, защото най-старите му сгради са строени от бял или розов вулканичен камък "sillar". Голяма част от града е срутвана и възстановявана от земетресения. Това е типично колониален град, обкръжен от величествените Анди. Намира се на 2380 метра, втори по големина и значение след Лима. Имах късмет да го разгледам в прекрасен слънчев ден. Сгушен в подножието на вулкана Ел Мисти – 5822м, видях как тънък облак "диша" към небето. Населението е подготвено и при тревога много бързо се евакуира. 
Археологически находки показват, че плодородната долина, в която се намира Арекипа, е заселена още през 6 хилядолетие пр.н.е. През 15 век областта, обитавана от народността аймара, е завладяна от инките и се превръща във важен производител на селскостопански стоки в тяхната империя. Самият град Арекипа е основан на 15 август 1540 от Гарси Мануел де Карбахал, пратеник на испанския конквистадор Франсиско Писаро. 
Година по-късно император Карл V дава на селището статут на град и връчва герб, използван и в наши дни. През следващите няколко века градът има най-голям дял на испанско население в цяло Перу и до днес са запазени много паметници на колониалната архитектура. Роден град на писателя Марио Варгас Льоса (Нобелова награда за литература през 2010). Класически проектиран – всички улици са идеално прави, а кварталите са квадрат или правоъгълник. 
Първа спирка е най-старият квартал Янауара със задължителния Арма площад - Place des Armes, обрамчен от красиви сгради с просторни галерии под тях; великолепна катедрала, озеленяване и фонтан. Типично католическият барок на катедралата (амбициозно творение, което е трябвало да се простира цял квартал, но не са стигнали парите), умело е съчетан с каменни флорални мотиви и елементи от перуанския фолклор и вярвания. 
Тук е музеят на Хуанита - "ледената дева", всъщност запазено в ледник жертвоприношение на 14-годишно момиче, дадено да умилостиви вулкана от инките. И ресторант "Зиг Заг" - за да попаднеш в това кулинарно изкушение трябва заявка поне няколко дни по-рано. Според нашата водачка Мария Сиракова е най-доброто място в Перу, където е добре да пробваш алпака и куп други вкуснотии, типични за тази кулинарна зона. Всичко е поднесено оригинално: върху подноси от вулканичен камък, естетически издържано със закачка и невероятно вкусно. 
Вече сити и доволни посещаваме Девическия манастир Санта Каталина... впечатляващо място. Буквално град в града, разположен на 20 хил. метра, със собствен площад и шест улици, къщи, магазини и обитаема част, където живеят и работят действащи монахини. 
Изживяването е алтернативно - тесни улички, калдъръм. Всичко в червено. Създаден само за знатни момичета, които са имали собствени апартаменти, до 4 прислужнички и кухня, но не са можели да имат какъвто и да е достъп до външния свят. Дори при визита не са имали контакт с посетителя си. Пълно отшелничество, посветено на служенето на Всевишния. 
Тишина, спокойствие и красота те обгръщат отвсякъде и... 
... и ето клетки с морски свинчетаМоже би тук е мястото да кажа, че те са деликатесът на перуанци Ядат се само в неделя и на празник... 
В този вид. 
Завършваме деня с посещение на фабрика за текстил от алпака и викуня. 
Грациозните и красиви животни имахме късмет да видим на надморска височина 4900 метра – свободни и независими.. 
Фабриката дава прехрана на местните жени чрез изработване на традиционен текстил. Изделията са великолепни: с красиви национални орнаменти, нереално меки, ефирни, нежни. Част от всяка покупка отиват към общността. В името на красотата и подпомагането на местната икономика си купуваме прекрасни изделия. /Само да отбележа, че ръчно изработените изделия от викуня стигат астрономически числа от порядъка на 20 хиляди долара на световните модни пазари Това е най-скъпата вълна./ 
Пътувайки през високите Анди по плато на височина 4920 м минаваме през град – улица Халиака. Безкрайна бедност: деца в униформи се прибират, има майки с бебета, магазинчета – дюкяни по-скоро, по единствената асфалтирана, явно централна улица е безумен трафик. Оказва се, че това е столицата на наркобароните. Безкрайна улица град и все по-бедно, мръсно, за да излезем на шосето – Панамериканската магистрала, където е пълно с тонове боклук, бездомни кучета и мизерни едноетажни недостроени къщурки. Да, това е другата страна на Перу. Нелицеприятната. Не туристическата. Най-накрая влизаме в Пуно, на 3860 метра. Прехвърча сняг. Стори ми се мрачен и неугледен град, но се оказа, че тук кипи нощен живот и е столица на фолклорните фестивали. В това имаме възможност да се убедим на живо в специално заведение за атракции: красиви костюми /между кича и фолклора/ – пищни, шарени, пъстри, засмени танцьори и прекрасна музика с народни инструменти на Андите. Пристигаме в Уакачина - буквално оазис сред пустинята. 
Няколко огромни дюни притискат сгушено езерце, заобиколено от пищна зеленина и 3-
4 улички.
Уакачина, оазис в пустинята на Южно Перу, далече от всички туристически места сеоказва една от най-добрите дестинации за пясъчни ски и борд. Дюните му се простиратдо бреговете на Тихия океан. Стръмните склонове, които са изключително живописни,са идеални за пясъчни спортове. Е, готови за адреналин и екипирани с шалове сеотправяме към предизвикателството. 
На бъгита, препасани с колани, се носим стремглаво през пясъчните планини. Била съмв Сахара и Червената пустиня на арабския полуостров, но тук пясъкът е светло жълт,почти бял, много мек, фин, та чак пухкав, а планините са огромни. Истинскопредизвикателство за сърфистите. 
След адреналина, щастлива съзерцавам залеза. Без думи. 