Исландия е място, където никой не остава безразличен: необикновена природа, хора и история, храна, бит, култура. В превод, на исландски означи страна на ледове, но такова слънце ме е пекло там, че се наложи да търся висок фактор, защото се оказах изненадана и неподготвена за края на юли месец.
Исландия е място, където никой не остава безразличен: уникална природа, хора и история, храна, бит, култура. Може би правя някаква далечна аналогия с Камчатка. В превод, на исландски значи страна на ледове, но такова слънце ме е пекло там, че се наложи да търся висок фактор, защото се оказах изненадана и неподготвена за края на юли. Но всичко по реда си. 
В последните години ледената красавица е много модна дестинация. От цял свят се стичат туристи: кой както може. С презокеански кораби от Канада и Америка, от Европа с фериботи, самолети, разбира се. Ето един забавен турист, с "колибка на гърба": 
Но много скъпа дестинация! Те обаче си харесват високия стандарт на живот и казват, вие сте ни дошли на гости. Много по-скъпо е от скандинавските страни, може би около два пъти. А там, както е известно, си е цифромания дори за средностатистически западен европеец. За турист, пообиколил света, Исландия беше откритие. Така си представям бъдещето. Като разбиране за съжителство с природата, опазването й, адаптирането на човешките дейности към нея, като начин на живот: здравословен и социален, с гражданско общество и свободи, отговорност, висок стандарт и чистота. Като прибавим оживелите викингски легенди, митове, вярвания, традиции и широкото гостоприемно сърце на исландците става съвременна поема. Моята обиколка на целия остров беше 1400 – 1600 км. с кола под наем. Струва ми се, че този начин на изследване на острова е най-добър – човек с високопроходим джип стига навсякъде. Пътувах и след 66 паралел навътре по Гренландско море и след Арктическия кръг. Този чуден малък остров притежава едни от най-впечатляващите природни феномени в Европа, а и в света. Тук може да се види всички на едно място: най-мощните, най-високи, най-красиви водопади на Европа. Да, да, именно водопадите бяха моето исландско чудно откритие. Планинските земи във вътрешността на острова са една от най-обширните и самотни пустини от вулканичен произход, гигантски глетчери, покриващи 8% от острова – един от най-големите на Земята, извън полярните зони. Бавно движещи се ледници, течаща лава, изригващи гейзери, бълбукащи кални езера, геотермални извори и прекрасни лагуни и знаменитото северно сияние през зимните месеци, действащи вулкани... 
И всичко това на къс земя, под формата на остров, на някакви си 103 хил. кв. км. Почти колкото България. За мен всеки ден беше възторжено възклицание, "цъкане" и радост, и всеки ден си мислех, че няма вече какво да ме удиви, а то продължаваше и така до края на напускането ми на този магичен остров. Мисля си, че само още Камчатка би ме възторгнала така и че си приличат. Но да започнем обиколката. Летището в Рейкявик (Reyjkjavik Keflavik) ме посрещна в мъждукането на здрача. Макар и късен час тук беше светло. Оказа се, че нощта в края на юли е около 2-3 часа между 1 и 3 часа и то не особено тъмна. Веднага ми направиха впечатление естествените материи на строителство. Хотелът - уютен, дизайн – скандинавски, изчистен, удобен и радиаторът, включен на максимум, с пухени възглавници и завивки. Изобщо съветът ми към туриста е да се облича в този период като "зелка". Сутрините са около нулата, а на обяд става 25 градуса, необичайно топло за тези ширини. Слънцето залязва косо и започва да припича към 16-17 часа, съвсем неочаквано за източния европеец. Сутринта беше отново същият здрач, никакво слънце. Оловният океан и сушата се сливаха в сива каша. Пълно разочарование. 
Тръгваме към националния парк "Тинкветлир" – на исландски Þingvellir, който се намира на югоизток. Съчетание на история и геология. Да отбележа само, че е под защитата на ЮНЕСКО и че е едно от най-посещаваните туристически места в страната. Първата ни спирка ми се стори като насред блато .. торфено, така си и миришеше. Помислих си: да бях останала още в Дания, тук е пълно разочарование. Но от последвалите събития до края на пътуването ми възклицанията ми не свършиха. Исландия ме спечели завинаги. Тингветлир е кръстопът на древни конски друми, на който е основан най-старият парламент в Западна Европа – Алтинг, събирал се редовно цели 8 века, започвайки от средата на 10-то столетие. 
На тази, в момента живописно зелена гола поляна с обяснения за туриста, са се приемали закони, раздавало се е правосъдие. През 16 век според тогавашната управляваща датска монархия са давени в езерото жени, обвинени във вещарство и прелюбодеяние, на мъжете - отсичали главите. Тингветлир е важен за исландците с решението на едно от събранията на Алтинг да приемат християнската вяра през 1000 г. Сред тучната трева и цветя миролюбиво се разхождаха диви гъски и други пернати. 
Освен историческо място Тингветлир е уникален като геология. Знак-компас в разлома на долината показва, че на това място си дават среща евроазиатската и северноамериканската тектоническа плоча. Многобройни дълбоки и тесни цепнатини на повърхността нагледно ни позволяват да надникнем и да се убедим, че Америка и Европа се отдалечават една от друга със скорост около два сантиметра на година. Разломи от вулканична дейност са набраздили целия район, в някои има езера с прозрачна вода. В едно от тях, с име "Каньонът пени" е пълно с монети, които туристите мятат – с вярата, че ако хвърлиш паричка и видиш как тя стига дъното(?!) ще ти се сбъдне намисленото желание. 
През парка бавно протича река Йоксара, която образува водопада Öxarárfoss. 
Самото езеро Тингветлир е известно с факта, че съдържа три от възможните пет вида уникална вода на Исландия, които ги няма никъде другаде по света. Отново тук може да се види и най-голямото естествено езеро на страната - Тингвадлаватн (Þingvallavatn), любимо място за риболовците. Площта му е 84 кв. км, а максималната дълбочина – 114 м. Околните рекички, които се вливат в езерото, са посещавани от любители на екстремните водни спортове. 
Продължаваме към "Златния водопад" – Гутфос или Гюдълфос (Gullfoss) – наречен така заради слънчевата светлина, която се отразява във водите му, когато времето е хубаво, падащи в дълбок 32-метров процеп. Най-популярният и прекрасен водопад в Исландия и най-мощният в Европа е на няколко каскадни нива на река Хвита. 
Всъщност Гюдълфос е съставен от два отделни водопада. От горния водата пада от височина 21 метра, а от по-ниската част водните маси се стичат от 11 метра към 70-метровото корито. Водата тече през Гюдълфос при средна скорост от 109 кубически метра в секунда. Най-силният поток, който са отбелязвали падащите водни маси, е 2 хил. куб. м в секунда. През летните месеци водата се носи със 130 куб. м в секунда. Впечатляващо, нали? 
Следва Гейсир – Geysir (на исландски избликвам) дал името и станал международна дума за понятието горещ извор, изхвърлящ рязко водите си нагоре. Изригванията му могат да достигнат 70 метра, но с различна честота и сила. Само да отбележа, че е имало периоди от няколко години, когато гейзерът е затихвал. Всъщност това е обширна местност, на която по различно време изригват различни водоскоци. 
Гейзерите се образуват при определени хидрогеоложки условия, които са налице само на няколко места по света, поради което те са сравнително рядко явление. На Земята са известни около хиляда гейзера. Половината от тях се намират в Националния парк "Йелоустоун" в Съединените щати. Но най-красивите са в Исландия, само трябва да се въоръжиш с търпение и да имаш бърза реакция, за да ги "хванеш" в кадър. 
Гейзерните полета се намират във вулканични райони, като самите гейзери възникват в резултат на близостта на магмата. Повърхностните води си проправят път до дълбочина около две хиляди метра, където достигат нагорещени скали. В резултат на това налягането на водата се повишава и тя кипи, като на повърхността избликват струи гореща вода и пара. 
На южния бряг се намира красивият водопад Селялантсфос- Seljalandsfoss. Водопадът е на едноименната река Seljalandsá, на 60 м над скалите на бившата брегова линия. Няма как да излезеш сух, защото се обикаля, има огромна ниша-пещера. Впечатлението и емоцията са неописуеми. 
И за първи път слънцето ни се усмихна леко, за да се насладим може би на един от най-внушителните водопади Скоуафос - Skogafoss, макар, че накрая на пътуването си изобщо не можех да посоча кой най-много ми е харесал. 
За да завършим с уникалните черни плажове около малкото селце Вийк-Vik, влизащи в топ 10 на най-красивите места на планетата и неслучайно са използвани за филмов декор. И на ледника Мирталсьокютл - Myrdalsjokull. 
За мен така би могъл да изглежда един неземен пейзаж на някоя планета. Но това са пръстите на Трола. 
Антрацитно черната пещера. С уникална каменни правоъгълни базалтови елементи. В пещерата е тъмно като в рог. 
Базалтовите скали са сякаш "сглобени" от правилни паралелепипеди 
Черният плаж е едно от тайнствените и загадъчни места на Земята. "Виновник" за образуването му е вулканичната лава. Нажежената лава се е стичала в морето, изстивала е в него и водата десетки, стотици години сантиметър по сантиметър я е обработвала, докато не е постигнала перфектен прахообразен черно-гранитен фин пясък. 
По 5 км плажна ивица има огромни вулканични, валчести камъни и скали, които в исландските легенди са тролове и "Пръстите на трола", не успели да се скрият - и при първите слънчеви лъчи на изгрева са се вкаменили. Исландците имат своя притча за природните си феномени, поетична и красива. 
От първата си стъпка на острова до края бях поразена от чистотата. На природата, на отношението на исландците към нея. И на многобройните чужденци, които стъпвайки на тази земя, възприемаха тези порядки. 
Известната от картичките скална арка Дирхоулей (Dyrholaey) – символ на южното исландско крайбрежие. 
След толкова необикновени пейзажи и брулещ вятър: заслужената почивка.
Разположението на хотелите оттук до края силно ме впечатли. Воден от навигацията, излизаш от централното шосе, което е двупосочно с по една лента, и тръгваш по отличен, без нито една дупка, черен път. Вече изгубил надежда да срещнеш нещо живо изскача в нищото хотелът. По исландски: 4-5 звезди, уютен, топъл, с всичко възможно, което би искал. Обикновено на един етаж или на тераси, вторият е вкопан в земята, но винаги с широки прозорци. Водата в баните силно мирише на развалени яйца, сяра – тя е термална и минерална. Може да се пие, ако малко я подържиш да изветрее миризмата и е изненадващо вкусна. Исландия работи почти изцяло на възобновяема енергия. В което по-късно се убедих.
От толкова много красота, умора и впечатления дълго не можах да заспя. До следващия вълнуващ ден.
Очаквайте продължение идната сряда, 6 март.