Еколозите исландци, като видели, че туристите обичат да правят купчинки - грамади, предприемчиво, за да опазят местните обширни полета от лава, докарват всяка година по един самосвал камъни.
Това е втората част от пътеписа на Мария Радева за Исландия. Първата част под заглавие "Исландия - ледената красавица" четете тук.
Предстои да минем през Kirkjubæjarklaustur – Skaftafell – Jökulsárlón – Höfn. Този труден исландски език така и не възприех нищо от него Обикновено научавам 10-15 задължителни думи - за учтивост, за поздрав и най-вече за благодарност. И да разбирам, когато ме ругаят, да не съм любезна. Но тук ми е трудно да прочета табелките, а и не се старая, все едно нищо не мога да запомня. Между другото той става официален в страната едва през 2011 г. Иначе е най-западният индоевропейски език, преди португалците да усвоят Азорските острови. Малко езикознание: исландският, фарьорският, западнонорвежкият и мъртвият норн образуват групата на западните скандинавски езици; а източните са шведският, датският и източнонорвежкият. Двете групи силно са повлияли на съвременния норвежки език. Днес скандинавските езици се делят на континентални: датски, шведски, норвежки и островни – исландски и фарьорски. Исландският е синтетичен и доста консервативен, например има много склонения - изключения. Съхранил е и 4 падежа. Сравнителната му изолираност и спецификите, които изброих, го правят сходен до древноскандинавския. Съвременните исландци с лекота могат да четат и разбират старинните еди и саги, както и друга класическа скандинавска литература от X—XIII вв., докато днешните българи доста би ни затруднила старобългарската литература.
Историята на исландския език започва от 9 в., когато тук идват заселници норвежци. Първите им закони и литература са писани през 1100 г. Езикът на ери и саги се нарича древноисландски – това е диалект на староскандинавски, общ за викингите, с доста келтски думи. Отдалечеността му от материка го е съхранила чист и със собствено развитие. Днес е много отдалечен от норвежкия, откъдето е тръгнал. Силно повлиян обаче от датския, доста дълго те са били под техен протекторат и владичество. Част от инициалната им идентичност е, че исландците нямат фамилии. През 1925 г. е издаден специален закон, който ги забранява, така че днес само 9% от населението има запазени фамилни имена. Най-популярните са Tulinius, Dahl, Norddal. Родовото начало се изразява чрез бащино име. То се образува като към името на бащата в родителен падеж се прибави "син" или "дъщеря" - son или dóttir. Например, синът на Jón Pétursson ще се казва Аурни Йоунсон Árni Jónsson, а дъщеря му — Агнес Йоунсдотир Agnes Jónsdóttir . Така имаш чувството, че всеки втори човек е син на някой исландски "Иван" или "Димитър". 
След това отклонение, което като филолог не мога да спестя, продължаваме пътуването. 22 юли започва мрачно. Днес предстоят 280 км.
Сутринта отново минаваме покрай базалтовите колони на Reynisfjara (Рейнисвяра) около селцето Вийк. И тръгваме през обширно плато, на което има хиляди купчинки с камъни Еколозите исландци, като видели, че туристите обичат да правят купчинки - грамади, предприемчиво, за да опазят местните обширни полета от лава, докарват всяка година по един самосвал камъни. Стройте си на воля, добре дошли!
Така полетата от лава (565 кв. км) са осеяни с причудливи архитектурни туристически приумици. Е, ние не пропуснахме да дадем принос. 
Оттам се насочваме към Skaftafell (Скафтафетл) - зелен оазис, сгушен под големия ледник Vatnajokull (Ватнайокутл), заобиколен от черни пустинни пясъци. С площ от 8 100 км², Ватнайокутл е най-големият ледник в Исландия и Европа, а едноименният национален парк е втори по големина на Стария континент. 
Разхождаме се до "челото" на ледника, без котки: не е загуба... За ледниците, ако желаеш разходка, се качваш на специално возило тип "фадрома" с огромни 6-8 колелета и от високо се наслаждаваш на бяло-сиво-черна маса. За мене не беше атракция, освен, че "яздиш" и съсипваш ледника с тези огромни колела... 
Е, пътят си е строго начертан. За без опасност и съхраняване на леденото пространство. 
Националният парк Skaftafell е основан през 1967 г. Защитен е от северните студени ветрове с величествени планини и тонове лед Потресаващо красиво място. Нереално! Тази дума ми е в непрекъсната употреба на острова. Самите исландци обожават парка и можеш да ги видиш тук по всяко време на годината. И както те обичат, забулват всичко в мистерия. 
Огромните вулканични камъни са покрити с яркозелен, кадифен мъх, под който са заспали лоши елфи Трябва да пазиш тишина да не ги събудиш. Те излизат през нощта, за да правят пакости. Половината от населението твърдо си вярва в тях. Високи около метър, с големи уши. Съвсем не са приказни добри герои, има всякакви Но ако срещнеш лош – може да те замрази с поглед. Имат си и столица със сложното име Хафнарфьодур. 
Паркът е осеян с гори, което е уникално,като се имат предвид честите изригвания, предизвикващи не само горски пожари, но заливане с лава. И отделяне на въглероден двуокис. Тук може би е най-залесената част на острова. 
И прекрасният водопад Свартифосс (Svartifoss), станал визитна картичка на парка. Водата тук тече край шестостенни колони от черна лава, дали името му. Колоните са се образували вътре в самата лава от бавното й застиване, кристализация. Аналог на колоните видяхме по-късно в местността "Пътят на гигантите", на север. А под напора и мощта на водата, която обточва камъните, някои имат формата на игли. Тези базалтови игли и колони са вдъхновили исландските архитекти и да създават шедьоври на класически здания, най-известно от които са катедралата Халдгримюр и Националният театър в Рейкявик. 
Уникалните черни базалтови колони застинала лава сякаш правят естествен ореол на водата Не висок, само 8 метра, но изключително живописен – приказен и зиме и лете 
До него се стига по прекрасно укрепена пътека, която лъкатуши през приказно красиви места. 
От водопада има две пътеки – едната води до най-високия връх в Исландия Хваннадалхнукур (Hvannadalshnúkur), - 2109 м, а другата - към ледника Скафтафетлскйокудл (Skaftafellsjökull). 
Националният парк е едно от най-красивите места на земята, събрал в себе си контрасти: от величествени върхове на планини, лъкатушещи реки, водопад, гъста тундрова, ниска растителност, огромен ледник. Продължаваме към ледената лагуна Jökulsárlón (Йокулсарлон) – една от големите природни забележителности на острова. Това е най-дълбокото езеро в страната (180 м), като размерът му се е увеличил близо 4 пъти от 70-те години насам. 
По повърхността плават стотици синкави парчета лед, отчупили се от постоянно отдръпващия се ледник Breiðamerkurjökull (Прейдамеркюрьокутл или нещо такова) в близост. Пълно е с птици, които са кацнали на късовете снежна повърхност и шумът е невъобразим. 
Как да пропуснеш обиколка с лодка по лагуната! С тази амфибия, добре екипиран, се спускаш в ледената вода 
Струва си тая разходка, въпреки многото народ и поне едно половинчасово чакане, след предварително записване 
Задължителна е бутилчица с уиски или друг твърд алкохол. Ледът, който взехме от лагуната, е на 1000 години – истинско удоволствие да пийваш огнена водичка с толкова древен лед 
Амфибията лавира между огромни, разнообразни отломки лед Водата е спокойна, езерно гладка и наситено небесносиня. Няма дълбочина – никаква прозрачност. 
Следобед пристигаме в приятен пристанищен град Höfn (произношението е нещо като Хепн), известен като столицата на омарите за северна Европа. 
Макар и с доста сериозно финансово изражение лангустата – този вид мекотело е най-популярен тук, си заслужава. Порцията е огромна! Исландците са със самочувствие на гурмани и естети към кулинарията. Горди са с местните си подправки – треви и билки И са ненадминати майстори в рибните деликатеси Да се възнагради туристът за впечатленията от приказния ден. 
Продължение очаквайте следващата сряда - 13 март. 