Лъчите бият странно косо Разпръскат сивкавата мъглявина, наречена сутрин или здрач – тук и нощта е мъждукаща.
Поредицата на Мария Радева за Исландия продължава. Първата част под заглавие "Исландия - ледената красавица" четете тук, втората част, озаглавена "Исландия - ледени лагуни, планини, зелени гори" четете тук.
23 юли, слънцето най-сетне се показа и огря всичко. Лъчите бият странно косо Разпръскат сивкавата мъглявина, наречена сутрин или здрач – тук и нощта е мъждукаща. Стана топло. 25 градуса се усещат като 30. Днес тръгваме през Höfn – Djúpivogur – Reyðarfjörður – Egilsstaðir area, ще навъртим 320 км. Времето в тази част на страната е често дъждовно и мъгливо, но в хубав летен ден може да е приятно и наистина късметът ни се усмихна!
Исландия е страна, където може да се видят и фиорди. Типични за Норвегия. Движим се скалистото крайбрежие на Източните фиорди с техните извисяващи се склонове и очарователни рибарски селца. 
Малко за фиордите Думата е от норвежки Fjord, с произношение най-близко до "фюр") е дълъг и тесен морски залив между скали или стръмни склонове, образуван от наводняването на долина от ледници. 
Типичните характеристики на фиорда включват: тесен морски проток, ерозирало глетчерово дъно, много под морското ниво (което позволява лесна навигация на дълбоко газещите плавателни съдове), страни със стръмни склонове, които се спускат под морската повърхност, по-голяма дълбочина в горната и средната част, отколкото в частта, разположена близо до морето, отворена връзка с него. 
Този термин се ползва най-вече в Скандинавия и Исландия. По света има много фиорди, наричат с други имена - канали, протоци/проливи или заливи. 
- Фиорди има по цялото крайбрежие на Исландия, Норвегия, Гренландия, западното крайбрежие на Шотландия (където ги наричат "морски езера"), както и по северното крайбрежие на Русия. Най-дългият фиорд в света се намира в Гренландия. Казва се Скорсби с дължина 350 км. Вторият най-дълъг е Согнефьор в Норвегия, с дължина 205 км.
Стигаме до най-големия от фиордите в Исландия, по точно в източната част - Рейтарфьортур (Reyðarfjörður). Стръмните му склонове се извисяват 1000 м над морето. Дължината му е 30 км, а широчината 7 км. Исторически, в залива е имало голяма съюзническа база през Втората световна война. Административен град със същото име с цели 2238 души. /общото население на острова е 320 000 души, като почти 2/3 живеят в Рейкявик/. 
Според сагата-хроника "Ланднамабок", където е описано откриването и заселването на Исландия, около 850 година на мястото на днешния град е акостирал фарьорският викинг Надодур. Според епоса той се счита за същинския откривател на острова. Техният Христофор Колумб. През 1998 г. четири фарьорски съда, тип гребна лодка, повтарят прехода на Надодур, плавайки 240 мили между Фарьорските острови и Рейтарфьортур в Исландия. 
Виждаме един от големите им алуминиеви комбинати, допринесъл за "по-гъстото" заселване на източната част на острова. Страната е много богата на цветни метали. Порази ме екологията около завода. Построен на самия бряг, за по-лесна логистика, обиколен с прозрачно чисто синя вода 
Приятелското отношение и симбиозата между природата, индустрията и пътната инфраструктура ме порази. За да не се заблатяват фиордите, чрез мостове-диги на пътя имат естествена циркулация на вода, всичко е от природосъобразни материали – най-обикновена пръст или валчести, вулканични камъни, върху която е положен двупосочен път. Други са прокопани с тунели, само с еднопосочно движение. Никъде няма жива душа да контролира или да следи за колите. Но разбираме, че си имат система за наблюдение, по "трудния начин". Тунелите са направени с отбивка със светофар, за да се изчака насрещния поток. Всичко е автоматично регулирано. Една от нашите коли не изчака светофара и беше засечена за нарушение – глобата 250 евро платена в първото населено място. 
Неусетно, завой след завой стигаме Сейтисфьортур (Seyðisfjörður) – в дъното на този 17 км фиорд се намира едноименно селище. Известно с частна колекция от минерали и камъни на местна любителка леля-геоложка Петра . Нищо особено – вместо 9 евро за вход предпочетохме в местната кръчма да изпием по една исландска бира за същата цена и да опитаме от местната кулинария 
Самото градче е най-живописното на източното крайбрежие, с многоцветните си дървени къщи, ограждащите го водопади, заснежени планини. Жителите му са 802 души. Видяхме и няколко легации. Тук е живял и творил световно известният художник Дитер Рот – ярък представител на неодадаизма. Днес има академия. 
От центъра на града по река Фаярдарау (исл. Fjarðará) започва интересна екскурзия към планината с 25 водопада по пътя Популярно място за натура на художници-пейзажисти. 
Дълбокият залив на фиорда позволява да акостират презокеански круизни кораби. 
Така градчето се напълва с туристи, на които изнасят концерт с пиано в местната лютеранска църква. 
Лутеранството е основната и официална религията на Исландия. А църквите ме радват с простота, светлина и изчистени пропорции, какъвто им е животът. Винаги присъства пиано и цигулки. Те са много музикален народ. 
И не особено религиозен. Първо са били католици, но през средните векове след дълга и люта борба по време на Реформаторството успяват да наложат Лутеранството. С цената на гражданска война. Католицизмът остава извън закона. Днес исландците рядко влизат в църква и май са по-близки до своите си троли и елфи, макар да се наричат християни 
Следва прекрасна разходка с моторна лодка до остров Папей – царството на кайрите. Това са много мили птици – около 30 см високи, с тяло на малко като на пингвинче, смешни дупета и шарена човка, - плоска и крива като на папагал Тя става особено ярка по време на размножителния период. 
Изобщо Исландия е царство на птиците: през пролетта и лятото тук идват хиляди да отгледат потомството си и става примамливо кътче за орнитолозите. В тихите води на фиордите имахме удоволствието да видим хиляди черни и бели лебеди, диви патици, гъски. 
А пуфините, както ги наричат англичаните, освен в Исландия, гнездят в Северна Норвегия и на Британските острови Смятат се за национална емблема и присъстват като рекламни лица на всички възможни сувенири: картички, пластики, магнитчета. Яйцата им са доста големи 1/10 от теглото на птицата, с черни точици на сив фон и също се предлагат като сувенири. Двойка кайри снася по време на размножителния период само едно яйце. Живеят 15 години. 
С голяма неохота си тръгнах от това райско място, гъмжащо от живот, глъч и красота "Резиденцията на кайрите" – никакви хищници, разполагат се царски сред гъстата, ярко зелена трева, вода пълна с риба за безгрижно отглеждане на малките пухкави пиленца.
Очаквайте продължение следващата сряда.