Поради малкото хора обслужването от местно население е сведено до минимум: всичко се плаща с карти и всичко си правят сами.
24 юли: Днес е поредният прекрасен, слънчев ден и предусещайки природни красоти, се подготвяме рано за предстоящите 330 км по трасето: Egilsstaðir area – Dettifoss – Húsavík – Mývatn
Да предупредя кандидат-туриста за Исландия, че поради малкото хора, обслужването от местно население е сведено до минимум: всичко се плаща с карти и всичко си правят сами. Няма охрана и пазачи – дори "пришълците" се съобразяват с това. Честност и почтеност тотална: на практика жителите оставят отворени фермите си – имахме възможност да надникнем в една такава. Зареждаш колата сам и с карта плащаш. Бензиностанцията е от един човек персонал. И навсякъде има ръчни автомивки – щом е мръсна, бъди така добър да си я измиеш. Рейсове, коли – разплащане с карта на паркинга – не видяхме нито един "байо" , сиреч въоръжена охрана.
Поредицата на Мария Радева за Исландия продължава. Първата част под заглавие "Исландия - ледената красавица" четете тук, втората част, озаглавена "Исландия - ледени лагуни, планини, зелени гори" четете тук. Третата част, посветена на исландските фиорди, четете тук.
Тръгваме през пустошта на Jökuldalsheiði (Йокюлдалсхейди) – планински пасища с много езера, на около 500 м надморска височина. Безкрайно равно пространство, и някъде там, в далечината: планини Обгърна ни прекрасно ясно небе, слънце до насита и нереална кафяво сива пустиня
Обществено полезният труд е повсеместен. Оказа се, че младежите – ученици от 14 години, докато учат: било в училище или университет имат нещо като нашите едновремешни бригади, който помни. Те оформят и се грижат за озеленяването: торят, засаждат, поливат и косят тревата. Разбира се, ръчният труд е сведен до минимум. Видяхме младежи със слушалки, защото звукът е чутовен, да косят с дистанционни косачки стръмните градски склонове "Срамна работа" няма – чистят и обществените тоалетни. Изобщо исландското общество е високо организирано, гражданско. Няма кражби, можеш да си оставиш къщата отключена, а детската количка с чедото навън пред кафенето и да си напазаруваш.
Но този туристически оазис разведри обстановката с приветливите си къщички за автосервиз и бензиностанция 
Продължаваме към планините Möðrudalsöræfi (Мъдрудалсърайфи), известни с мистичното си излъчване. 
И ето стигаме в Националния парк Jökulsárgljúfur (Йокюлсаурлуфюр) – той се намира на север, край река Йокюлсар-Фьотлюм, по средата на пътя й е водопадът Детифос, после лъкатуши към Гренландско море и се влива в него. 
Преди 8 хиляди години след изригване на вулкан под самата река се е образувал каньон дълъг 25 км и дълбок до 100 м, чието име днес носи паркът, открит през 1973 г. През 2008 г. паркът става национален и в момента е най-големият в Европа. 
Детифос е наричан и европейската Ниагара. Впечатляващ. Ширината - 100 м, височина - 44 м, само с 9 метра по-нисък от знаменития водопад на Северна Америка. Мощта на падащата вода зависи от сезона и от интензивността на топенето на ледника Ватнайокутл , което прави от 200 до 600 куб.м на сек. Той е гордост на Исландия. Режисьорът Ридли Скот в научно–фантастичния си филм "Прометей" го избира като пейзаж на доисторическата Земя – според него така е изглеждала планетата ни при зараждането си. 
На километър по-нагоре от Детифос един необикновен като структура и красотаводопада Селфос. Тук водата от реката се събира в тесен каньон на самото течениеедновременно от двете страни на стръмния бряг. Като фуния. А склоновете на околнитехълмове, напръскани с капки от водопада са покрити с ярка зеленина. 
На два километра по-надолу е друг красавец с име Хафрагилсфос. И човек не знае когода назове за най-най-най. Пръски, водни струи, феерия 
В центъра на парка се намира Хльоударклехтар – "Скалата Ехо", която има уникалноехтене и се отзовава на всеки звук, благодарение на многобройните изпъкналиобразования от лава, които го отразяват 
После следва живописната "Червена планина" Ройдхолар, заради силната концентрация на желязо. Изобщо оцветените планини в Исландия не са нещо необичайно. Но тази е може би най-красивата. А край тебе: цветя, цветя.Поляни покрити със скъпи, китни килими В края на юли сякаш бях попаднала в разгара на май в България. Слънцето пече силно, лъчите му падат много странно в езерото и нищо не се вижда, толкова е силна светлината, сякаш през лупа идва светлината към очите, заслепяващо 
В ниското течение на реката, малко встрани от руслото й се намира още един по-малъкканьон Аусбирги – дълъг 4 км, широк километър и дълбок 100 метра, с формата наподкова – по средата с 25 метрова скала. Много красиво място. Каньонът се е образувалв края на последния ледников период от две наводнения от топящ се лед. Това еофициалната версия на геологията. А исландската е, че е отпечатъкът на един от осемтекрака на Слейпнир – легендарния кон Один на главния бог на Асовете. Тук е голямразвъдник на исландски коне. Но за уникалната им порода ще разкажа в следващматериал. 
Националния парк е приютил повече от 200 вида растения – всички видове от флоратана острова. Микроклиматът му позволява да вирее буйна тундрова гора – ниски, ногъсти брези, елхи и всякакви хвойнови растения В центъра на подковата има малкоуникално живописно езеро с много пернати, които гнездят и не се плашат отмногобройните туристи. 
И никой от исландците не се съмнява, че в цепнатините на каньона се крияттайнствените хултуфоулки (huldufólk). Това е особен и странен приказен народ, счиито представители не е добре човек да влиза в пререкание. Туристите трябва да самного предпазливи: да не ги ядосат. Легенди, предания 
Последната ни спирка за днес е полуостров Tjörnes (Тьорнес) с живописнияпристанищен град Húsavík (Хусавийк), който е първото селище на острова, основано всредата на IX век от шведския викинг Гардар Свавасон. 
Мястото е изключително популярно и като отправна точка за т.нар. whale watching ("наблюдаване на китове), заради богатите на планктон води – през лятото тук идват до 11 различна вида, сред които гърбат кит, син кит и кит-джудже (последният тежи "само" колкото 2-3 слона). Ние сме с невероятен късмет за времето, защото се оказа, че има хора, които не са успявали да влязат в Гренландско море и да им се насладят заради вълнения, които продължават по няколко дни. 
Попадаме на полски екипаж и нашият водач е млада жена. Снабдяват ни с листовки сописание на видовете животни, риби, които ще видим, за да отбелязваме кое смевидели. Приключението е вълнуващо – дамата командва ляво на 6 часа или дясно на4 часа и народът тича по палубата. В крайна сметка ставаме свидетели на цели стадагърбати китове – плават по 2-3 –или самостоятелно, ята от делфини, които показват цялспектакъл от скокове и плуват успоредно на кораба и пъфини. Пъфините са многовесели за публиката – те ту се гмуркат, ту плуват успоредно на кораба. 
Привечер стигаме до езерото Mývatn (Миван), където ни чакаше естествен термаленизвор и бани - местният аналог на известната Синята лагуна край столицата Рейкявик.Цифрата не ми се видя никак регионално евтина Но исландците идват с целисемейства след работа да отморят и да си общуват. Така след релакс и водни париприключва приказния ярък слънчев ден. 