25 юли се очертава ярък слънчев ден. Ранната сутрин е хладна, за яке, но безоблачна. Всичко сияе. Търся слънцезащитен крем
25 юли се очертава ярък слънчев ден. Ранната сутрин е хладна, за яке, но безоблачна. Всичко сияе. Търся слънцезащитен крем Вече знам, че тук през лятото слънцето грее 20 часа, когато го има, за сметката на това, през зимата само 4
Предишните публикации от поредицата на Мария Радева за Исландия четете в рубриката "На път" през март.
Тръгваме към Mývatn area - езерото Миван е едно от най-интересните в страната – известно с красивите си пейзажи (дело основно на вулканичната дейност) и богатата си фауна: с различни видове птици, които идват за своя размножителен период. Езерото се намира в северната част на Исландия и е четвърто по големина в страната. За мене районът е едно от най-удивителните природни забележителности. 
Редуват се спокойни сини води и изведнъж попадаш в псевдо кратери Skútustaðir (Скутустатир). Интересна геология. Образувани са от парни експлозии, когато магмата се издигала под водата като мехури, някои от които "се пукат", други остават цели. Много от тях са странни базалтови колони, които се издигат вертикално от повърхността, образувани от бързо охлаждане след изригване. На мене ми напомняха гигантски яйца от праисторическа епоха. Някои "счупени", някои кръгли, обрасли с красива трева. А край тях птици: лебеди, гъски 
Оказа се, че сме в частна собственост. И синът на собственика работи с трактор, балира изкосена, поизсъхнала трева. Тайничко го заснех 
В края на деня посетихме местната забележителност – термален извор, където се засякохме. Цените бяха сериозни за нас, но на половината от Синята лагуна, в която се озовахме след няколко дни Местното население релаксира: след работа, цели семейства. Явно за тях цената е нормална. Безупречно чисто, помислено за всички възможно удобства. С невероятна гледка. 
Следват мистичните вулканични образувания Dimmuborgir (Тимупоркир) – превежда се като "Тъмни замъци" – различни вулканични образувания и пещери, напомнящи на древна рухнала цитадела. Името е вдъхновило известната норвежка блек-метъл група да се нарекат по същия начин. Интересен е произходът на скалните образования. Предполага се, че преди 2300 г. е имало мощно изригване от вулканите Srengslaborgir и Lúdentsborgir , които са образувал езеро от лава, най-малко 10 метра дълбоко. 
По пътя на лавата, преди да образува езерото, след срещата с почва и вода, която е кипвала, са се образували странни и причудливи скални образования. Тук вече здраво напича, дори през черни слънчеви очила светлината дразни. 
В наши дни "Причудливите замъци" /си ги кръстих/ стават естествен декор за много сцени на "Играта на тронове". Именно в Тимуборгир се намира пещерата Грьотаджа. 
Откритие са многоцветните сернисти склонове на Námaskarð (Наумаскард). Като в преизподнята. С туристи вместо дяволи. Гъсти серни димове се носят към ясното небе. Или магичен лунен пейзаж, оцветен в охра и осеян с бълбукащи кални езерца, пушещи фумароли и серни натрупвания – на който каквото му се привижда след парите 
Кратерът Hverfjall (Кверфятл), изхвърлял вулканична туфа в миналото, сега с над 1 км дължина в диаметър и 140 м дълбочина – изобщо всичко напомня за Сътворението Вълнуващо е да се обиколи кратера на вулканчето, което е около час и половина при силен вятър и печащо слънце. 
А от цепнатината Grjótagjá (Кроутакяу) блика геотермален извор, чиято температура след 1984-та година се е покачила с над 50 градуса и поради това къпането в него вече не е възможно. 
Търсейки тоалетна из района, случайно решаваме да проверим в единствената сграда, с футуристични тръби, която се оказа местната мини централа. Запознахме се с две много симпатични дами – едната охрана, а другата информаторка. Едри, снажни, поне с една глава над мене, а аз съм с претенции за висока. Любезно ни предлагат кафе и вода, и ни развеждат из централата. Безплатно! Доволни от неочакваната импровизирана екскурзия, написвам възторжен отклик в книгата за похвали на български език. Много им допада! Тук е мястото да кажа, че исландците са дружелюбни, сърдечни, любопитни и любознателни – разпитват те от къде си, харесва ли ти при тях. Едри хора са, снажни, руси и синеоки. Децата са ангелчета. Но не видях многодетни семейства до три деца най-много. 
Време е да разкажа за овцете. Забелязах ги още първият ден и ми направиха силно впечатление. Но диви и волни, бяха много трудни за снимане. Не искаха да позират Не бях виждала овце с рога, толкова дребнички и повечето по тройки, рядко по двойки. Откривахме ги из най-различни странни места, далеч от каквато и да била къща, населено място Отначало мислех, че са семейство: овен, овца и дете, едно или две. 
Но се оказа, че в началото на пролетта овцете, които тук са специална исландска порода се пускат на свободна паша. Те се обагнят и това, което виждаме из зелените чукари на големи височини са майка с поколението си: едно, две или три агънца. Шегувах ме се, че са исландки тройки, алпинисти – срещахме ги на най-невероятни места, или неочаквано да изкачат на шосето Никой не ги прибира, тук няма хищници, нито безпризорни глутници от кучета. Цяло лято те пасат волни, в накрая на сезона с коне стопаните ги сбират в специални заграждения – квадратни, по-често кръгли, където ги разделят по маркиран чип в ушите на майката. Случва се на специалната дата на първия ден от зимата, която тук е 25 октомври. Цели семейства от околността и от града идват да гледат тази атракция. За местните жители това е основното месо. Те ядат по-рядко свинско, от време на време конско. Истински деликатес е тяхното овче – шест месеца овцете са били на свободна паша, където си искат, без стрес и каквато и да била опасност. Сред красивите гледки, вкусната сочна зелена трева и минерална или ледникова вода 
От вълната на пухкавите алпинистки се плетат уникалните исландски пуловери, започващи от 200 евро нагоре; месото им се поднася във всички възможни обработки – казват, който яде агнешко, че е уникално вкусно. Тук са деликатес и вътрешностите под формата на кървавици и разни други ястия: маринована овча глава, която за мой ужас, може да се види във всеки супермаркет. Исландците се шегуват, че овцете са повече от населението. Овцата с рога е древна порода, от 9-10 век, пренесена от Северна Европа и намерила своя островен рай. 
Пореден вълнуващ, странен ден, като в нереалност. Между Преизподнята, Луната и праисторическата Земя Или всичко заедно. И за капак: зелени баири със свободни пухкави овце – исландски, разбира се! 