На път из тайнствата на Индия (откъс)
Пол Брънтън (1898-1981) е английски журналист и писател, който се нарежда сред най-добрите познавачи на източните религии и учения. Пътува дълго из Египет, Китай, Япония и преди всичко из Индия, където е посветен във философските учения. Определяща за живота му се оказва срещата с Шpи Paмaнa Maxapиши - един от най-влиятелните индийски гуру oт Hoвoтo вpeмe. Heгoвата ĸнига "Търсене из тайнствена Индия" cъбyждa в зaпaдния cвят интepec ĸъм изтoчнитe мъдpи yчeния, йога и медитация, като излага философията им на леснодостъпен език. През 1956 година тoй ce oттeгля в Швeйцapия.
Книгата "Търсене из тайнствена Индия" не е наръчник по йога за духовно извисени личности. Не е и пътепис, предназначен за запалени авантюристи. Тя е много повече. Авторът се отправя на зрелищно пътешествие – както през физическото, така и в духовното пространство. Напуска комфортния си дом и сигурната си работа в Англия, за да се потопи в противоречивата, шумна, мръсна, религиозна, изумителна атмосфера на Индийския субконтинент.
Откъсът от книгата, която е вече на пазара, е предоставен от Издателство "Вакон".
В този човек имаше нещо, което приковаваше вниманието ми като магнит. Не можех да отместя погледа си от него. Първоначалната ми озадаченост и цялото ми недоумение от това, че останах напълно незабелязан, бавно се изпариха, докато едно странно обаяние започна все по-силно да ме приковава. Чак на втория час обаче започнах да усещам, че в ума ми се настанява някаква промяна, на която не можех да устоя. Въпросите, които толкова внимателно си бях подготвил във влака, започнаха да отпадат един по един. Сега ми се струваше, че вече няма никакво значение дали ще ги задам и дали ще разреша проблемите, които досега ме вълнуваха. Знаех единствено, че близо до мен се стича една непоклатима река от спокойствие, че цялото ми същество е просмукано от усещане за мир, а мозъкът ми, който обикновено бе разкъсван от мисли, започва да се укротява.
Колко нищожни изглеждаха тези въпроси, които така настойчиво си задавах! Колко незначителни изглеждаха загубените години! Съвсем ясно осъзнах, че умът сам си създаваше проблеми и след това се измъчваше в опити да ги реши. Това беше съвсем непозната идея за съзнанието на човек, който досега винаги бе отдавал толкова огромно значение на разума.
Повече информация за книгата ще намерите тук.