Рейкявик е един одухотворен, цветен, безупречно чист, приветлив и, отново късмет, – слънчев град!
Това е заключителната част от поредицата на Мария Радева за Исландия. За да откриете предишните фотогалерии, последвайте линка към рубриката "На път" или прегледайте прикачените статии.
28 юли: изцяло го посвещавам на столицата и съжалявам, че имах само две дни и две нощи за нея Това е един одухотворен, цветен, безупречно чист, приветлив и, отново късмет, – слънчев град!
Рейкявик е скътан в югозападната част на Исландия на брега на Атлантическия океан, в залива Фахсафлоуи. Основан от Ингоулвур Артнаршон около 874 г., който дава името на града. В превод означава "Пушещия залив" заради облаците пара от горещите термални извори, които го посрещат. Името му е изключително сполучливо, защото днес промишленото и битовото отопление се осигуряват от термалните води, които са наоколо в изобилие. Някога хората перели в горещите извори и дори пекли хляба си в дупки в земята. В близкия град Хверагерди има оранжерии, затопляни от термални води. Благодарение на тях в студената Исландия се отглеждат банани, грозде, зеленчуци, орхидеи и рози. Водата в страната и в столицата е минерална и най-чистата в света. Тя не се хлорира. 
Населението на Рейкявик наброява около 130 хил души - повече от половината на страната. Сегашният кмет – Йон Гнар, по професия е актьор и комик. През 2010 г. печели изборите с новоучредената си "Партия на забравата". 
Започвам с Hallgrímskirkja (Хатлгримскиркя), огромната катедрала, символ на града. Строена е цели 34 години в периода 1940-1974 г., като височината на камбанарията ѝ е 75 м – може да бъде видяна от разстояние 20 км. 
Много характерни са колоните от двете страни на главния кораб, които наподобяват вулканичен базалт – любим "природен" мотив на държавния архитект Гудьон Самуелсон... Разгледах я и денем, и нощем. Има асансьор до две наблюдателни площадки, от които се открива при ясно време чудесна гледка. 
Разхождам се из живописни улички наблизо. 
Дискретен пазар из магазинчетата – пълно е с уникалните скъпи исландски пуловери. Може да си купиш готов, а можеш и да си изплетеш, за сръчните. 
На бегом в кръчмата ISLENSKI BARINN (Исландски бар), за да дегустираме най-популярното ястие на острова и може би най-шантаво в света – местния "върховен" деликатес: месо от гнила акула – Хакарл (Hakarl). Отбрани части от акулата се заравят за шест месеца, когато ферментират достатъчно, стават годни за консумация. Любопитно е, че дори доста местни хора отказват да го ядат и е по-скоро традиция да се насили човек: приема се за тест, преминаване от юношество в зрялост, възмъжаване За да не се смущават хората от съседните маси, се сервира в херметично бурканче. И не струва много, в сравнение с останалите ястия – само 15-тина евро. Е, то и количеството не е кой знае колко За хора със силни усещания. Друг специфичен деликатес е Hrutspungur – сплескани овчи тестиси в млечна саламура, приличат на бисквитки Лично аз предпочитам прекрасна морска прясна риба, която наистина великолепно приготвят с подправка от местни билки – мащерка, риган, знайни и незнайни 
Отскачам до Perlan ("Перлата") – голям комплекс, разположен над резервоарите за гореща вода на хълма Öskjuhlíð. В него са има зимна градина, въртящ се ресторант и бар, както наблюдателна площадка с гледки към града, галерии. Тук организират изложби и се дават представления. 
Рейкявик има различни и интересни музеи: на сагите (Saga Museum), с експозиции за историята на Исландия; на флората и фауната - Океанографски, Националната им художествена галерия, морски музей "Викинг". 
Исландците са големи естети и самите обичат да майсторят: обожават градинките си, цветята и украсяват артистично къщите си. 
Скулптурата им е нестандартна, с послание - модерна и смислена. Исландците ми импонират с това, че са непоколебими пацифисти. Те нямат армия, флота, а полицаите не носят оръжие. Затворът е симпатична двуетажна сграда без каквато и да било охрана, с четирима затворници. 
И понеже традиционно нямат паметник на незнайния воин, мислили и измислили да направят "Паметник на неизвестния бюрократ" с автор Маргус Томасон през 1994 г. 
В центъра на Рейкявик, недалеч от известната къща Хьовди (мястото на срещата между Горбачов и Рейгън през 1986 г.) се намира паметник на надеждата, на новия живот, на мечтата за далечни пътешествия и неизследвани хоризонти, на стремежа към свободата. Нарича се "Слънчевият странник" и е прекрасен при залез слънце. Представлява стоманена конструкция, дълга 4 метра, висока 3 - стилизиран кораб на викингите, но е издигнат не в тяхна чест, а като символ на прогреса и движението напред. Това прочетох в едно интервю на автора Йон Гунар Арносон, който не доживява до тържественото му откриване през 1990 г. по случай честването на 200 г. на Рейкявик. Скулпторът умира от левкемия година по-рано. 
Днес корабът е любимо място на гражданите на столицата - стои на крайбрежния булевард върху монолитен гранит, а слънчевите лъчи се отразяват в метала като в огледало 
Нашата група се оказа любознателна и си организирахме посещение до най-голямата термална централа в страната, която захранва 2/3 от бита и икономиката й. Посрещна ни футуристична сграда. 
Произвежданата мощност се усвоява 100%, като водата минава и се използва на четири кръга: за електроенергия, за отопление, за оранжерии и за затопляне на развъдници на екологично чиста риба. Едно четиричленно исландско семейство плаща 40 евро за месечна консумация на ток, вода и отопление, което тук е целогодишно Ето защо не е скъпо за тях да се живее. 
Енергията под формата на пара се изкарва от подземно термално езеро с много сложна система на безопасност, защото е като свръхмощна бомба, охлажда се и съответно задвижва турбини за производство на електричество. 
Марката, която уважават, е "Митсубиши". Всички термоцентрали са снабдени с техника от японския производител. Има и музей, посветен на историята на икономическите връзки между Исландия и компанията "Митсубиши". 
Следва задължителното изкъпване в известната Синя лагуна – без съмнение най-популярната "спа" атракция на острова (де факто голям естествен термален гьол). Водите ѝ са нереално сини, богати на минерали, силикати и сяра, а температура на водата е 37-39 °C. Безупречно чисто, луксозно и помислено за всякакви удоволствия, релакс. 
В "гьола" се киснат хора от всички краища на света Зорката охрана дискретно и ненатрапчиво следи да не внасят от вън храна, напитки и да не се правят простотии. Тихо и спокойно е. 
Замаяни от преживяното удоволствие - времето неусетно лети, се стягаме за края на пътуването. Препускайки към летището, една от нашите коли разви неразумната скорост със 100 км отгоре от разрешената. Явно бе засечена от "невидимия и вездесъщ фантом - полиция" и на първия разклон я спряха. Шофьорът е бил изправен пред дилемата: да плати веднага чрез карта или кеш с отстъпка от 200 евро сумата от 800 евро, да я плати без отстъпка до 10 дни – 1000 евро, или да поседи в техен затвор две седмици. Нашият приятел избрал да плати веднага с карта и отстъпка Тук не се церемонят, затова има уникален ред, чистота и дисциплина. Ето го и Кефлавик. Оставяме колите на летището. Може да си върнете ДДС-то, което е 14% за диференцирани стоки и си заслужава. Последни минути на прекрасния остров, преди излитане. 
Не ми се тръгва от този северен Рай но всяко приключение има край, уви! Затова казвам: "Довиждане, Исландия!" Светът е огромен и един човешки живот не стига, за да надникнем навсякъде Но кой знае, може пък някой ден да се върна в страната на елфите. 