Намира се в Северна Македония, съвсем близо до Скопие.
Съвсем близо до архитектурните чудеса от центъра на Скопие се намира каньонът Матка. Макар и не много голям той представлява внушителна гледка, особено ако човек реши да тръгне по извисяващите се над водата урви вместо да се остави на мързела и да се повози само на лодка. Това впрочем е задължително и за него има вариант - в голяма лодка с други хора или самостоятелно на кану. В първия случай разходката опира до облагородена неотдавна, но все още проучвана, пещера. Осветяваното с генератор пред входа й пространство вътре не е голямо, но си заслужава гледката. Ключар на пещерата се явява лодкарят. На връщане може да се разберете с него да ви остави на отсрещния бряг и да се върнете пеша по пътека, която е в скалата над водата и дава нова гледка към каньона. Има предпазен парапет, но не е нова и в миналото е ползвана от местното население, за да достига пеша между отделните селища. По нея неусетно се стига до изходната точка, където има кръчма с гледка, в която върволицата и от местни, и от туристи не спира. В същия двор е църквата "Свети Андрей" от 14 век, влизането в нея е срещу скромна такса. Може да запалите свещ, а също и да задавате въпроси за историята й. По по-ниските от поизбледнелите стенописи могат да се видят издълбани с остри предмети имената на съвременни посетители. Обичайно тази гледка те гони навън. И по единия, и по другия склон на каньона, по тесни и стръмнички на места пътеки не след дълго ходене може да се достигне до останките от няколко църкви и манастири. Днес дворовете им са място за пикник на цели семейства, които невинаги почистват след себе си.
Тук в съседство има удобни маршрути за катерачи, които ползват двора, за да се екипират със седалки ида подготвят въжета и карабинери.В най-близкото до каньона селище Долна Матка повечето надписи на публични места са на албански език. Началото на каньона е място за местните състезания по рафтинг с изкуствено създадени течения, които участниците трябва да преодоляват. Пътеката, която се вие над реката, започва от язовирната стена. Край реката има няколко къщи със стълби, които слизат до водата. Не е известно дали строителството е разрешено или някои хора са успели да се самонастанят без да бъдат гонени. Колкото по-нагоре се качваш, толкова по-внушителна е гледката. Още в началото на април тук силно се усеща жегата, горски цветя и люляци разпръскват аромати. Прохладата определено не е нависоко. Което прави тази дестинация за неособено подходяща в разгара на лятото. Дъното на каньона - река Треска. Езерото Треска - изкуствено създадено и приятно изглеждащо отвисоко. Отблизо около него цари разруха. Някога е имало заведения, съблекални, пейки.