Една супа от омар и парче кит, моля
"Дестинация: Храна" е специална поредица в "Дневник", която свързва две преживявания - пътуванията и вкусовете, които откривате когато сте на път. Не само на храни, но и на напитки.
Ейвиндур се събуди в обичайното време - около шест и половина сутринта. Застана на прозореца и погледна към фиорда. И тази нощ вятърът е бил бурен. Но сякаш зеленото на хълма до брега е станало още по-наситено. Още преди да се е събудил съвсем, той пристъпва към изпълнение на ритуала. Хапка, която ще подейства по-силно от кафе и която ще отвори сетивата му.
Хапка, която в миналото е изхранвала в студеното и сурово време.
Хапка сурова акула. Силна. Миришеща. Ферментирала. Мухлясала.
Ядат се малки парчета. Първото усещане идва още с поднасянето към устата. Мирише на нещо като мърша, нещо като много силен рокфор, нещо което не е много ясно. После идва вълната от хапката, която залива цялата уста. Стига до носоглътката и оттам облива главата и тялото отвътре.
В Исландия - държава, в която времето се променя всяка минута (или както пише на тениските, които се продават за туристите "Ако времето в Исландия ви харесва, изчакайте пет минути") прехраната е било "интересно" преживяване и занимание. Затова всеки ресурс е трябвало да бъде използван максимално.
Какво ли не с риба
Ферментиралата акула може да бъде намерена и днес в супермаркетите, но освен туристическа атракция, на нея "се радват" предимно възрастните хора. За да бъде приготвена, рибата трябва да бъде заровена в земята за няколко месеца. По този начин ферментира и киселината, заради която не може да се яде сурова, изчезва.
Исландия не е евтина държава и там яденето по ресторанти отговаря на високия стандарт на живот (една бира е 8 евро, например). Иначе за прехрана може да се намери всичко - от тайландско до KFC. За кулинарно преживяване има няколко по-различни опции.
В магазините все още може да се намери и сушена риба, която преди хората са използвали вместо хляб. Прилича на сухар и върху нея може да се сложи всичко. В зависимост от региона - освен различна риба (това е основната индустрия в страната), се яде конско месо както и всяка част от овцете и агнетата. Традиционен специалитет са агнешките тестиси в саламура (която също се продава в супермаркетите в картонени кутии).
Ето и две изпитани места за ядене в столицата Рейкявик.
Местата
"Морският барон" (Sægreifinn) е ресторант близо до пристанището, където може да се намери традиционна супа от омар. (Казват, че там хапва от същото и исландската певица Бьорк). Супата е гъста и плътна, няма силен аромат на риба (слагат се поне два вида) и в различните региони на Исландия вкусът й може да варира заради добавените подправки.
Ресторантът е създаден през 2003г. от рибаря Халдорсон. Първоначално се предлагат само рибни неща. През 2011г. Халдорсон продава бизнеса на един от служителите си, но остава да работи в кухнята. Той умира през 2015 г., но създаденото от него продължава да е на почит от местните.
"Трите фрака"
Доскоро в страната е било забранено да се ловят китове. От две години една фирма има разрешение като темата все още предизвиква остри спорове в Исландия (противници на яденето на месо от кит освен природозащитниците са и фирмите, които организират екскурзии за гледане на китове). Ястия с това месо може да бъдат намерени и в "Морският барон", но основаният през 1989 година ресторант "Трите фрака" е известен освен с добрите цени от рибното меню и с това, че предлага деликатеса. Намира се на тиха улица, няколко преки встрани от основната пешеходна и търговска улица в Рейкявик.
* Началото не е откъс от книга, а опит на автора да ви доближи максимално до представата за ефекта от ядене на ферментирала акула.
* статията е коригирана в 21:41 ч. на 12 май