Балони в небето на Гьореме.
Събуждането е рано - около 3 без 15. Следва бързо ходене до друг хотел, откъдето са осигурени непрекъснато недостигащите свободни места в балоните. Оттам ни взима микробус. Пътуваме неясно накъде в мрака. Микробусът спира и ни канят на...закуска. Вече е 4 часа. Машинално закусваме, но ни се услаждат вкусните черни смачкани маслини, истинското сирене и свежите краставици и домати. Съобщават ни номера на следващия микробус. Натоварваме се. 
Още е тъмно и изведнъж от асфалта свиваме по черен път. Виждат се тук там само фарове на други автомобили. Бавното отдръпване на нощта очертава странни силуети, които непрекъснато менят очертанията си, съпроводени от жужене. Усещането е сюрреалистично. Имаш чувството, че ще се събудиш всеки момент и ще се окаже, че си сънувал пристигането на извънземните. Микробусът спира и любезно сме поканени да се натоварим петима в едната четвърт на нашия балон. 
Тъмнината е разцепвана периодично от звука и светлината на горещия въздух, който пълни балона и чиято огромна площ полека се изправя нагоре. Още си сънен, а те е обхванало неизпитвано вълнение. И как иначе - ще летиш. Сещаш се, че преди да тръгнеш от България се чудиш дали пък няма да изпаднеш в паника, защото имаш известен страх от високото. Докато разсъждаваш по темата, установяваш, че кошът на балона вече леко е отлепил от земята. Станало е толкова плавно, че не си разбрал кога. 
И ето, носиш се, а наоколо става все по-светло и все повече балони политат в небето. Тихо е. Чува се само звукът от снимащи телефони и фотоапарати. Не можеш да повярваш, че движението изобщо не се усеща. Сепва те от време на време пламъкът или подканата на управляващия балона да се усмихнеш на камерата. После може да си купиш флашка със снимки и видео от твоя полет. 
Преди години, когато офертите на българските туристически агенции за пътуване в Кападокия бяха в разгара си, цената на такъв полет, който трае около 1 час, струваше около 120 евро. В разгара на мигрантската криза пътуванията в района силно намаляха и местните хора казват, че тогава основно азиатски туристи е имало. С успокояването на ситуацията интересът към района отново е голям и места по балоните трудно се намират, макар че оферти може да се видят на всеки ъгъл в ключовото градче Гьореме, а и вашият хотелиер има интерес да се погрижи. 
Заради инциденти с балони в миналото са въведени рестрикции, които свеждат броя на излитащите балони до 100, а дали ще излетят зависи от въздушния контрол. Ако има вятър, няма полети. Знаеш дали ще летиш предната вечер. И пак не е съвсем сигурно. А както е известно дефицитът качва цените. Така, никога не се знае срещу колко евро ще се вредите на балон - според ситуацията. Сумата може да надхвърли и 330 евро. Но също така е вярно, че изживяването заслужава такава инвестиция. 
Балоните се носят над самия град Гьореме и граничещата с него долина... Образуванията, формирани от изригването на вулкани в района, ветровете и дъждовете, са оформили изглеждащия на разсъмване призрачен пейзаж от скални кули, игли и гъби, превърнал се в емблема на Кападокия. 
Не можеш да се спреш да снимаш съседните балони, докато летиш на различна височина. 
Неусетно един час е минал и управляващият балона съобщава, че следва приземяване. То няма да е от мястото на тръгване. Започва координация между него и пикапа отдолу, който влачи платформа, върху която се очаква да се приземи балонът. 
Изглежда напълно абсурдно. Съобщава се, че трябва да се заеме позиция за приземяване - клекнал в коша и хванал се за дръжки от въжета. Оказва се повече предпазна мярка, няма никакви сътресения. А долу те чака шампанско. Безалкохолно. И без ягоди. В 6 часа сутринта се поздравяваме за успешния полет. Адреналинът още те държи, докато присвиваш очи срещу напиращото да огрее всичко слънце на път обратно до хотела. Струва ти се нереално. А денят едва започва. 
На другата сутрин сънуваш балони и чуваш звука от пълненето им. Отваряш очи. Отиваш на покрива на хотела - тераса, на която се закусва и която е надвесена над града. И изведнъж отново виждаш балоните. Не е сън. Екзалтирани туристи сноват по улиците в опит да уловят балоните, търсейки подходящи тераси. Други са станали рано-рано, за да отидат на един хълм, над който високо се развява турският национален флаг, за да помахат на преминаващите над тях с балони. Не можеш да им се наситиш. 