През август Гърция ще отбележи първата годишнина, откакто не е зависима от строг финансов надзор от кредиторите си. Спасителните планове на стойност 280 млрд. евро поддържаха страната в продължение на 9 години, след като кризата я удари.

Но милиони гърци все още са изправени пред безработица или нископлатени длъжности и влошаващи се условия на труд. Т. нар. гигова икономика означава за тях малко пари, но дълги работни часове.

Според проучване на MRB от 2016 г. половината от гърците на възраст между 18 и 35 години разчитат на финансовата помощ на роднини. Реформите, предписани от ЕС, накараха Атина да разреши договори с гъвкаво заплащане, забрани колективните преговори за заплати и ограничи правомощията на профсъюзите.

Много гърци започнаха да работят на непълен работен ден или на временни длъжности – предимно в туризма и сектора на доставките.

24-годишният Василис от две години разнася храна, плащат му на час и печели около 300 евро месечно на фона на минимална заплата от 650. Разчита на бакшиши и не може да си позволи да живее сам. "Като започвах тази работа, си мислех, че ще стоя на нея няколко месеца, ще спечеля малко пари и ще продължа напред - не очаквах да остана толкова дълго", казва той. Вече не си прави планове за бъдещето.

39-годишният инженер Панайотис Митроянис работи в супермаркет и изкарва 780 евро месечно. Счита се за късметлия, но живее от заплата до заплата. "Добре, че са родителите ми. Нямам други гърла за хранене, така че се оправям", казва.

Консервативната партия "Нова демокрация" обеща да инвестира в създаването на добре платени работни места със социални облаги.

Според данните на правителството неосигурени работници има в повече от 10% от 37 270 проверени бизнеса миналата година. Освен че заплатите са ниски, се работи извънредно, работниците са притискани да връщат "под масата" част от заплатата си. "Недекларираният труд не само е много, но все повече приема формата на "полудеклариран труд", казват от профсъюза SEV.