Разходка до и по най-солената водна площ.
Всеки, тръгнал по суша към Анадола и по-конкретно към Кападокия, сигурно е бил спрян пътьом от розовата гледка към езерото Туз. 
На паркинг край него спират и редовните междуградски линии и предвиждат време, в което пътниците мога да отидат до езерото и да си направят снимки. 
Толкова е голямо, че донякъде създава усещането за море. Само дето вълничките му са едва-едва забележими. 
Но за сметка на това солта е в концентрация, която човек трудно може да види извън местата за производство. 
Автобусите спират на място, където има магазини и заведения, но всички те са на отсрещната страна на магистралата. 
За да се отиде до езерото, човек трябва с повишено внимание да притича през магистралата. Няма подлез или надлез. Едвам дотичал обаче пътят го отвежда право в сувенирен магазин, който така е направен, че пътят за соления "плаж" минава през него. 
Цветът на езерото е не просто розов - водата прелива през голям диапазон - в зависимост дали след излизането на брега си тръгнал наляво или надясно и колко далече се взираш. 
Хората тук не само се снимат в най-разнообразни пози, за които най-креативни са азиатските туристи по традиция, но и са съветвани и повечето го правят - да си потопят краката. С лечебна цел. 
По официални данни най-дълбоката част на езерото е метър, обичайно е около 60 см. То не се оттича. Смята се за най-соленото в света - по-солено е от Мъртво море и от соленото езеро в САЩ - Солт лейк, на което е разположен и едноименният град. 
Кадрите са от края на май, но в разгара на лятото, когато се изпари част от водата, голяма част от площта на езерото може да бъде обходена без да се налага човек да се събува. През зимата започва обратен процес. 
Очаквано езерото е източник на значителна част от солта, която се потребява в страната. 
Посетителите трябва да си дават сметка, че като ходят с обувки по солта, голяма част от нея полепва по обувките и може да се окажат в "локва" сол в автобуса, което невинаги ще мине незабелязано от стюарда. 
