В менюто на въртящия се на 207 м над града ресторант преди 50 г. са сервирали супа от костенурки за 3.30 източногермански марки, френско кафе в стъклена чаша за 4.90 и съветска водка. Източногерманците и туристите са чакали на опашка в центъра на столицата на ГДР, за да поседнат в ресторанта. В онези времена разрешеният престой бил 1 час, колкото е времето на завъртане на ресторанта около оста си. По това време, включително и в България, циркулира вицът, че ресторантът е въртящ се, защото в противен случай всички посетители щели да седят от западната страна.

Някогашното "Телекафе" днес се казва ресторант "Сфера", а самата кула вече се приема като общогерманска емблема на Берлин. По първоначален план кулата е трябвало да се построи в покрайнините на града, за

да осигурява телевизионен сигнал за крайните квартали на Източен Берлин, но се оказало, че ще пречи на летище "Шьонефелд". Окончателното разположение е определено лично от държавния глава и комунистически лидер на ГДР Валтер Улбрихт със заръката да се впише в проекта за обновяване на централния "Александерплац" в социалистически стил.

Строителството продължава 4 години като са похарчени 132 млн. марки, четири пъти повече от планираното. Част от механизмите и материалите са внесени от Запад, но задвижващият механизъм на ресторанта е изработен от "Трабант". Идеята била сферата да напомня съветския сателит "Спутник". Материалите, от които била направена обаче така пречупвали светлината, че се създавал образът на кръст. Опитали да сменят част от материалите, но кръстът не изчезнал, а източноберлинчани с присмех нарекли оптичната илюзия "Отмъщението на папата".

Кулата е най-високата постройка в Германия като разстоянието от земята до антената е 360 метра. От откриването й до днес през нея са преминали близо 60 млн. посетители като сега тя посреща по около 1.6 млн. души годишно.