Със субтропичен климат, затоплян от Гълфстрийм, мадейра - това вулканично изригване край брега на Африка, днес е плаващата градина на Португалия.
Както обикновено при мен нещата не се случват отраз. Обмислям пътуването си до остров Мадейра поне 6 години, като един път предплатих. Екскурзията не се състоя и ми върнаха парите. Сега ми попадна фирма, която съвместно с французи прави трекинги, и се записах. Препоръчвам. Оформихме страхотна компания: бяхме четирима българи и петима французи. Трима от нас говорехме езика и стана чудесна спойка. Никой никого не познаваше, но имахме обща идея и приключенски дух. Разделихме се приятели, с впечатления от една прекрасно пътуване, пълно с емоции и предизвикателства, споделени трудни мигове от преодолени препятствия и вкусна кухня, щедро полята с португалски вина. 
За разлика от централна Европа, където има чартъри или поне по-кратки смени на полети до острова, за нас, българите е цяло приключение стигането и преодоляването на иначе незначителните в световен мащаб разстояние от 5500 км. (София – Фуншал).
Нямаме директен полет до Лисабон. Но открих от приятели, които всяка година почиват на острова, маршрут през Виена – през летния сезон на отпуските има три пъти седмично директни чартъри до "столицата" Фуншал. Друг начин да стигнете е чрез круизен кораб с един ден престой, но моята цел беше туристически митарства.
Мадейра се намира на около 950 км южно от Лисабон, 483 км западно от Казабланка, Мароко.
Със субтропичен климат, затоплян от Гълфстрийм, това вулканично изригване край брега на Африка, днес е плаващата градина на Португалия. 
Най-добро време да посетиш Мадейра е когато гроздоберът е в разгара си - в средата на септември. Тогава се провежда 3-дневният винен фестивал, посветен на едноименното вино - Festa do Vinho Madeira. Така пише в туристическите справочници, аз го посетих в края на септември и началото на октомври и също попаднах на местен празник, от който бях поразена. Такава богата украса от хиляди цветя, които растат в непосредствена близост до къщите. Останах с впечатление, че, когато и да отидеш, винаги ще присъстваш на празник в този гостоприемен остров. Ту празник на цветята, ту някой религиозен, ту на виното. 
Островът е открит за европейците през 1418-1420 година от португалския моряк Жуао Гонсалвиш Зарку. Инициирано от Анри Мореплавателя, откритието слага начало на златното време за Португалия, смята се за едно от първите на века от пляадата на Великите географски открития. Островът бил "приятелски" окупиран от Великобритания по време на Наполеоновите войни от 1807 до към 1814 гг. и по-късно върнат на Португалия. 
Мрачна сянка върху обстоятелствата около откриването хвърля убийство на острова, приписано от Зарку на местните жители. Такива на острова обаче няма, той е безлюден. Въпреки това военачалникът нарежда да се подпали. Така изгаря уникалната флора и фауна.
Оттогава Мадейра е наричана и Островът на водата. Тук е последното БЕЗПЛАТНО зареждане на прясна вода на път към новите земи. До ден днешен е така, всички акостирали кораби получават безплатно зареждане. На острова не се спирали робовладелски кораби и няма цветнокожо население. Основно са португалци - дребнички и много работливи.
Той е бил "открит"отново от облечените в зимни дрехи британци през ХІХ в, когато става място за техните ваканции. Верността на англичаните е почти легендарна, толкова завладени били те от пищните, насечени пейзажи, дивите терени, терасирани и обработвани от любезни хора; от тъмното, сладко вино – и "дните на вечния юни". Любим курорт на Уилям Чърчил, отсядал тук не едно лято. Открояващият се хотел "Рейдс Палас"е безспорната кралица на Фуншал, главния град на Мадейра. Хотелът е построен, за да отговори на потребностите от настаняване на гостуващи аристократи от откриването му през 1891 г. насам. Джордж Бърнард Шоу и безброй други знаменитости са превърнали този вековен хотел в предпочитан подслон. Хотелският ресторант с френска кухня "Фавните" (Les Faunes) е смятан за един от най-добрите на острова, а чаят в късния следобед – като повечето неща в тази вила – е нещо като островна институция. 
За нивото на кулинарията тук свидетелстват няколкото ресторанта със звезди на Michelin. А традиционно прясната риба е на почит. За деликатеси се смятат рибата папагал, черна и бяла змиорка – дълга до 2-3 метра, риба меч, риба тон, без да броим мидите, мекотелите, видовете ракообразни – където е тяхното царство. 
Един лъкатушен път към живописните вътрешни части, Сера де Агуа, е трилър на вкопчените до пребледняване пръсти, с отплащащи се изгледи на Пико Руиво – 1883-метровия най-висок връх на Мадейра. 
Високо на един нос, който се извисява над обширната панорама на пристанищния град и скалистите, златни планини отвъд него, Рейд е загънат в декар след декар добре гледани градини, буйство на цветя, палми и райски птици. Последните не видях. Освен традиционен остров за почивка на зиморничавите богати британци, другите нашественици са французите, които обаче реално са допринесли за развитието на острова. 
Наполеон Бонапарт възстановява опожарения остров. Засажданията са основно тропически: захарна тръстика, евкалиптови дървета от Австралия и пренесените от ветровете семена. Благоприятната богата вулканична почва и мекият целогодишен климат на вечна пролет, топлото лято допринасят за буйната растителност. Тук температурите през цялата година са 24-26 градуса. Вечер става по-хладно. 
Наричат го островът на цветята. През цялата година може да се видят приказни, огромни, ярки цветя. В сравнение с образците им в Европа са гигантски. А пролетта е царството на орхидеите. 
Цели склонове са обсипани с прекрасните им цветове. 
Впечатляващи върхове и кръстосана мрежа от маркирани пешеходни пътеки насърчават набезите на туристите към зелените околности. Отдавнашни любими туристически маршрути следват дългите levadas – изградена от човека мрежа от напоителни канали, които пренасят вода от планинските върхове през фермите до полята и градовете по-долу. Островът с размери 58 на 22 км (70% е национален парк) събира на своя хаотичен терен повече, отколкото много области, които са пет пъти по-големи от него. 
Освен "тузарски", супер луксозен курорт – на първа линия са разположени 5-звездните хотели, много туристи идват тук, за да съчетаят активни туристически походи по неравна местност, и релакс край импровизираните, чисти и отлично поддържани басейни с океанска вода. Млади и стари нарамват раници и тръгват покрай отлично организираните, но трудни маршрути. Екологията и приятелското отношение към природата е на първо място: всеки боклук се носи от туриста до населеното място. Дори фасовете се прибират. 
Богат от към флора, беден от към животински свят, на острова основно живеят гущери. Може би тук е тяхното царство. Имало е зайци – те са били напаст и са организирани акции по унищожаването им. Голямото предимство е, че няма змии и изобилие от насекоми. А автентичните старинни къщички от 15 век се вписват в живописния пейзаж. 
Красотата е навсякъде!
За впечатленията на автора от планинския преход до най-източната точка на острова - Ponta de São Lourenço, четете идната сряда.