Това е последната пета част от поредицата на Мария Радева за Мадейра. Предишните - за пешеходните туристически маршрути из вулканичния остров, наричан още "плаващата градина на Португалия" и за впечатленията на френско-българската група планинари, четете в архива на рубриката На път през декември.
Това е последната пета част от поредицата на Мария Радева за Мадейра. Предишните - за пешеходните туристически маршрути из вулканичния остров, наричан още "плаващата градина на Португалия" , и за впечатленията на френско-българската група планинари, четете в архива на рубриката На път през декември или погледнете в прикачените статии.
С нашите приятели французи не можем да се разделим дори в свободното време, посветено на Фуншал. Мислим и усещаме явно в унисон, интересите също ни се оказват сходни. Дори на вечеря сме неразделни.
Фуншал е главният град на португалския остров Мадейра. Население - 111 541 жители според преброяването през 2011 г. 
Опитваме се да обиколим всичко за двата дни, с които разполагаме Но главното е да се потопим сред местните хора и да усетим живеца им. 
Минаваме пътьом през пазара Дос Лаврадорес с неговите колоритни сергии. Никога не съм предполагала, че може да има толкова видове маракуя. Тук тя е червена, зелена, жълта, кафява, лилава във всички големини и причудливи форми. Мадейра е кулинарна дестинация - видяхме поне няколко ресторанта, спечели в различни години звезди на Michelin, при това на съвсем достъпни цени.. 
А прясната риба, уловена на разсъмване в океана, ни посреща на сергиите: риба папагал, черна и бяла змиорка – поне 3 метра, огромни късове риба тон, риба меч и още незнайни видове. Пълно е и с мекотели. 
С лифта се качваме до историческия квартал Монте. Посещаваме ботаническата градина, която ме оставя без дъх. 
Невероятно красиво са подредени стенни мозайки – типични за Португалия керамични плочи с исторически сюжети, флорални мотиви, а до тях - живите растения, пресъздадени чрез чудноватите рисунки. Казват, че това е една от най-красивите градини в света. 
Дегустираме виното Мадейра. Не съм във възторг. Сладко. Два типа е: по-светло – кехлибарено, и наситено кафяво, по-близко до лек коняк. 
За такъв малък град, Фуншал има над 10 музея. Малки, но много богати и с вкус подредени експозиции. 
И разбира се крайбрежният булевард за вечерна разходка с бронзовата статуята на националния герой Кристиано Роналдо. Феновете са изтъркали обувките и ръцете му, пипайки го за късмет. 
Фуншал е на тераси – на горната част след стръмно изкачване са казиното, парк с много зеленина и дворецът на Сиси Австрийска, за която Мадейра е бил също тъй любим остров, както и Корфу. Увековечена е в изящна скулптура. 
Вечерен Фуншал е не по-малко красив за разходка, а и за кулинарен завършек на вечерта. 
Центърът е с няколко успоредни на крайбрежния булевард тесни улички, където са накацали цели вериги със заведения. Всяка улица си има специфична шарка на калдъръма, а любезни келнери се надпреварват да те канят 
Храната е вкусна, прясна и естетически поднесена. Обикновено сервират супа, тя май е любимо ястие на вечеря. Следва основно, салатата я носят с него, отделно и накрая десерт. Толкова странни зеленчуци опитах, не се постарах да запомня имената им. Завършват или започват с виното мадейра. Пият го като дижестив. 
На сутринта рано тръгваме за континента. Не ми се прибира от цветния, пъстър и изпълнен с приятни предизвикателства остров. Преживях незабравима ваканция. 
