Едно подобно приключение изисква доза мотивация и смелост, организираност и не на последно място трийсетина дни независимост от ангажименти и други житейски отговорности.
Пътят до Сантяго де Компостела е най-популярният поклонически маршрут в света - с множество варианти и добре изградена мрежа от места за настаняване, качествена маркировка и обозначения. Авторът - Оги Ковачев, е избрал т. нар. френски (класически) маршрут. Трасето му се простира от малкото френско селце Сент Жан Пиед де Порт на границата с Испания, сгушено в Пиринеите, преминавайки през почти цяла северна Испания до град Сантяго де Компостела, отстоящ само на 80 км от Атлантическия океан. 
Едно подобно приключение изисква доза мотивация и смелост, организираност и не на последно място трийсетина дни независимост от ангажименти и други житейски отговорности. 
Идеята ми да премина по поклоническия път се роди преди десетина години, когато за първи път чух от познати за това вълнуващо осемстотин километрово приключение. Само мечтаех за него и ми се струваше невъзможно - толкова обхватно във времето и пространството. Бях заложил реализацията му, когато съм в преход между две работи, когато няма да има нужда от броене на дните в отпуск, размисли върху чакащи задачи и други притеснения. 
Този ден дойде в средата на 2019 г., когато обстоятелствата ме освободиха от пълната заетост в корпоративния офис и се отправих свободно по пътя към себе си. Вече бях резервирал билет до Барселона за средата на септември като отправна точка за придвижване на север към френската част на Пиринеите. 
Подготовката за пътуването изисква опитност в избора и опаковането на багажа, тъй като около месец ще разчитате само на него и ще го носите по време на прехода. Препоръчителното тегло за натоварената раница е около 10% от собственото ви тегло, малки вариации са допустими, тъй като по време на прехода свободно може да се освободите от някоя ненужна дрешка. 
Купуването на билети за самолет, влак и автобус са най-лесната задача в днешно време - интернет е пълен с информация за разписания, цени и най-удобен вариант за връзка по между им. За спането не е необходимо да се правят резервации в по-малко натоварения сезон, както и ако избирате да спите в по-малки населени места, които рядко попадат в големите книги-пътеводители, които обикновено препоръчват да нощувате в голям град. 
Храненето също се случва с лекота, особено ако не сте претенциозни. Във всяко селце има магазинче и някаква гостилница. Важно е да се вземе предвид, че при ранното ви тръгване сутрин, все още няма да има от къде да си купите кафе и закуска. За тази цел може да си набавите плодове и някой сандвич за сутринта. 
Тръгнете сами, без да търсите и уговаряте сподвижници. Излезте от комфортната си зона на близки и познати. Когато сте сами сте отворени към света и случващото се около вас ви дава възможности за разгръщане на себе си, за справяне с трудни ситуации и най-вече за общуване с непознати хора по пътя. 
Моето Камино ме срещна с няколко човека, с които създадохме устойчива и емоционална връзка от първата седмица до края. И днес си пишем. 
Хората по пътя са предимно хора. Хора от всички възрастови групи между 12 и 83 години. Някои са тук за първи път, други се връщат за единадесети. Много новопенсионирали се пилигрими бяха чакали денят, в който вече няма да са активно работещи и ще тръгнат на поход. Те много се вълнуваха на по-младите, които са поели по пътя още сега, вместо да чакат пенсия. Мъдростта на пътя е ценна и може да служи в активния живот далеч преди пенсия. 
Вълнуващи моменти имаше всеки ден. Всяко населено място имаше своята църква и особено впечатление ми направи катедралата в Бургос с главозамайваща архитектура и своите размери. В началото на пътя имаше множество гроздови масиви и винарни - една от тях бе изградила чешма, от която тече червно вино - единственото правило там бе, че пиеш на място и не може да си наливаш за изпът. 
Основната мантра по пътя е No vino = No Camino (без вино няма Камино). Гледките са друга емоция, която всеки ден се мени според заобикалящия терен - планини, равнини, низини и всичко в комбинация с всякакви форми на облаците. Не на последно място остават усещанията от вкусните традиционни и плавно изменящи се месни и постни храни. 
През последните 10-20 години броят на пилигримите се е умножил, като през 2000 г. те са били около 50 хил. и през 2019 г. те са седем пъти повече. Интернет и достъпността на информацията е основен фактор в тези резултати. Все повече хора се решават да тръгнат по пътя благодарение на ресурсите и сигурността, които близки и познати споделят след техни преминавания. Удобството и комфорта при настаняване, храна и лична хигиена са на високо ниво, като по този начин пилигримите не са изправени пред неприятни усещания извън дома. 
Грабвайте пътеводителя, изключете се за 30 дни и Buen camino! 
