Фекан е междинна точка преди да посетим емблематичната Етрета с нейните бели отвесни канари и всъщност пристигаме там без да очакваме кой знае какво.
Приливите и отливите. Това чудо на Нормандия колкото и да е чел човек, трябва да бъде видяно. Макар и да остане неразбрано. Морето внезапно се отдръпва, оставяйки черни пространства между отвесния северен бряг на континента и странното морско дъно. 
Фекан е междинна точка преди да посетим емблематичната Етрета с нейните бели отвесни канари и всъщност пристигаме там без да очакваме кой знае какво. 
Отсядаме в "Мелницата" - частен имот на междуселски път, който предлага настаняване в сграда с доста съвременни удобства, която очевидно някога е била мелница. Нещо повече, бурните води на потока и до днес минават под сградата, макар че вече няма и помен от мелнично колело. 
Кръстът е втъкан в стената на мелницата. Очевидно е част от по-дълга отбранителна стена. 
На наше разположение са тучни ливади, които споделяме с козичките на собствениците, лятна двуетажна къща, барбекю, мостче и други идилични екстри на селската местност. 
Всъщност Фекан е и пристанище, и рибарско селище, и курорт, и център на херцогство, и средище на изкуствата, и родно място на ликьора "Бенедиктин". 
Старият Фекан не подсказва с нищо какви съкровища крие. Разположен на стръмния над 100 м висок морски бряг, завладява първо с абатството, крепостните стени и внушителните за градче с 20 хил. жители катедрали, на които обръщаме учтиво и пълноценно внимание. Легендите за местния манастир водят към Вилхелм Завоевателя и твърдят, че в стените на местната катедрала е била приета стъкленица с Христовата кръв. Още през 7 в. тук е основан манастир, свързан с ценни реликви - някой си Исаак, пристигнал в Европа със Светия Граал се подвизавал тук. Според легендата. Преди 1000 г. манастирът е преобразуван в абатство "Света Троица", посещавано от крале и херцози на Франция, а съкровищниците му съхраняват писмата на кардинал Ришельо. До XVI век Фекан е по-значима светиня от абатството "Мон сен мишел" - днес първа историческа и природна забележителност на Нормандия. Все пак местните се хвалят, че главният им храм - църквата "Св. Троица" е само с 3 м по-ниска от парижката "Нотр Дам". 
Друга забележителност на Фекан е производството на ликьора "Бенедиктин", който има 500-годишна уханна история. Произведен е през 1510 г. в манастир, разрушен по времето на Френската революция. Дон Bernado Vincelli е създал този "елексир", за да поддържа здравето на монасите и като вероятно безполезна защита срещу маларията, тъй като те са били близо до големи блата. Съдържа 27 вида билки. Ние, българите, все пак препоръчваме калвадос. 
Всички табели сочат към плажа, а това не звучи като нещо особено привлекателно, ако летният сезон е далече. Слизаме по уличките надолу, смятайки че вкусваме от историята, и попадаме на яхтеното пристанище. 
Отляво се редят магазини и ресторанти, отдясно са подредени платноходките. Между тях е булевардът с подрязаните чинари. 
Дълбок, но тесен залив се врязва в сушата, а на отсрещния му бряг са накацали бели вили. 
Местата за акостиране са разделени на "парцели" като специални плаващи дървени конструкции са застопорени в горната си част и са пуснати свободно да плават долу във водата. Когато нивото й се повдига, изтласква нагоре и мостика, който се изравнява с бетона на пристанището. Когато водата спада, дъсчената пътека се спуска надолу. 
Най-сетне стигаме до т. нар. плаж, който отсича главната улица и я кара да завие на 90 градуса вляво. 
Това, което наричат плаж тук, е огромно пространство, осеяно с бели камъчета с големината на орех и спускащо се "на вълни" към водата, подсказвайки нейните колебания през денонощието. 
Местните власти предупреждават туристите да не си взимат за спомен от белите камъчета, за да не нарушат природното равновесие. Все пак годишно във Фекан се стичат хиляди туристи. Хвърляме обратно нашите грижливо подбрани "спомени". 