Самотен рибар, прибиращ се вечер с пресен черноморски улов. Село Резово. Това е географският край на България.

Село Резово е най-южното селище по българското Черноморие. Намира се в парк Странджа, на 93 км южно от Бургас и на 12 км от Синеморец. Тук с пилон, трибагреник и пирамида е обозначена и най-югоизточната точка на Европейския съюз в континентална Европа. До 1951-a година жителите в Резово са наброявали 600, а към днешната дата живеещите тук са 30 души. Главният поминък на местните е риболов и овцевъдство. В миналото са се произвеждали дървени въглища и са се изнасяли за Цариград. Днес този поминък е забравен.

По време на социализма селото попада в гранична зона. Достъпът е бил ограничен, а туризмът невъзможен. Достъп до Резово са имали само местните жители и техни роднини.

Днес обаче не е така. Резово привлича все повече туристи, търсещи уединение, които са водени от любопитството си да видят българо-турската граница.

Границата между България и Турция е устието на река Резовска. В турската част се вижда дълга плажна ивица, а в българската си част плажът е доста малък и каменист. Изглежда, че е достатъчен за туристите, търсещи уединение. На самия плаж се намира малък ресторант, разкриващ чудни гледки към отсрещния бряг. В Резово няма ГКПП и преминаването на река Резовска е забранено.

Красива гледка се разкрива и от ресторант "Панорама". Тук може да опитате чудно вкусна рибена чорба и паниран кашкавал по домашна рецепта. Срещу ресторанта се намира малка църква, чиито стълби отвеждат до скалистия каменист плаж на устието на Резовска.

Чудните скали, които са по крайбрежието и вътре в морето, създават прекрасни условия за гмуркане и подводен риболов. Разрешената за риболов зона е на около 300 метра от българския бряг. След това рибарите нямат достъп. Река Резовска създава и възможност за речен риболов. Лови се дребна риба, шаран, сом.

На 5 км от Резово се намира плаж Силистар. Дългият един километър плаж е един от малкото останали недокоснати плажове по българското Черноморие. Той е защитена местност и е дом на най-голямото разнообразие на растителни видове в България. Заради дълбокия залив морето е плитко, а водата - кристално чиста.

В разходката си из Резово няма как да пропуснете старите странджански къщи. Те имат типичната дъсчена обшивка и каменен зид от епохата на Възраждането.

Срещам Зафи, която продава ръчно направени сувенири пред семейния ѝ дом. Казва, че тяхната къща е строена в началото на 20-и век. "Нашата къща е Шаронска, строена е по царско време. Ако не я бяхме реновирали, щеше от само себе си да рухне", разказва Зафи.

Шаронските къщи са строени в България в началото на 20-и век за бежанците от Македония и Беломорска Тракия. Носят името на френския банкер Рьоне Шарон - комисар на ОН за бежанците в България. Шарон издействал голяма сума за построяването на къщите и е създал идеята за проектирането им. Къщите са еднотипни и едноетажни. Разполагат с две стаи, разделени с коридор.

Зафи не иска да се връща в големия град. Харесва спокойствието и тишината в този отдалечен български рай. Харесва ѝ и климатът тук. В Странджа той е преходно-средиземноморски със силно черноморско влияние. През деня е топло, а нощем хладно. Влажността на въздуха през зимата е много висока, може да достигне 90%. В най-студените дни температурите не падат под нулата, разказва тя. "Когато се разхождате вечер можете с просто око да видите безброй звезди, а през август можете да видите и Млечния път".