Честно казано, Nord-Pinus е малко невзрачен хотел, ако съдите по фасадата му. Ако не беше дългият списък от знаменитости, които са отсядали в него
Честно казано, Nord-Pinus е малко невзрачен хотел, ако съдите по фасадата му. Пък и сините неонови надписи определено не се връзват с площада на мястото на стария римски форум в историческия център на Арл.
Тази галерия и пътуването са със съдействието на организацията на френския туризъм Atout France и авиокомпания Ryanair.
Ако не беше дългият списък от знаменитости, които са отсядали в него - Пабло Пикасо, Уинстън Чърчил, Жан Кокто, Фриц Ланг, Ърнест Хемингуей, Джон Хюстън, Ив Монтан, Кристиян Лакроа... 
Съвсем наблизо е арената от римско време, на която и до днес организират корида (макар и без да убиват биковете). Вероятно затова и Nord-Pinus е свързан с бурната любовна история на прочутия матадор Луис Мигел Домингин с Ава Гарднър, докато една от най-обожаваните актриси на всички времена е омъжена за Франк Синатра. 
Сградата е от 50-те години на XIX век, интегрирала останки от една от първите колонии на римляните извън Италия. До нея е кафене, рисувано от Ван Гог. 
Но трябва да се влезе вътре, за да разберете защо е от категорията "велики малки хотели". Както и да усетите смисъла на изрази като "хотел с голямо сърце" и "впечатляваща семплост". 
Нощувката в малките стаи с 4-метрови тавани не е нищо особено. Коридорите и помещенията почти винаги са сумрачни, леглата са твърди, а мебелите са винтидж, ама от онзи истинския - почти никакво модерно удобство и понякога проскърцващи врати. В един момент дори се питаш защо в стаите има телевизор - изглежда толкова нелепо. 
Атмосферата на хотела е странна - стари чугунени радиатори, двуметров метален свещник на стълбите с вид на менора от синагогата на отдавна прогонени или избити евреи, греещ от яркото слънце на Прованс витраж, прозорец, гледащ към вътрешен двор с вид на кладенец, амфори и вградени антични арки. 
И все пак. Това не е музей, нито е галерия. Но в сърцето на град с хилядолетна история и може би най-прочутото място за среща на фотографи (уви, тази година фестивалът е отменен и това е шокиращо за всички) няма как миналото да не бъде идентичност и атракция. 
Nord-Pinus представлява в концентриран вид и една Франция, която не е много позната в България. Стълби, на които виси огромен марокански филигранен фанус, огромни (поне метър на 3 метра) 120-годишни плакати за испански панаири, лампи и керамика с такъв колорит, че се сещаш, че са повлияни от испанската и каталунската култура (Барселона е само на 500 км), витрини с traje de luces - извезаните със светлина костюми на матадори... 
Нима след всичко това човек може да остане равнодушен? 
Журналистът в мен умира да е муха на стената, докато тук са пели фламенко, спорили за корида, ухажвали са жени, пили са, обсъждали са картини, филми, литературни и модни тенденции, рецитирали са стихове и са спорили за политика. 
Когато блокадите паднат и ако ви се случи да наминете към Арл (има директни полети от София до Марсилия), влезте поне да изпиете едно кафе или пастис на това място, което сякаш не иска да бъде хотел, но е не може да си позволи да бъде нещо друго. 
