Газиантеп е град в южната централна част на Турция, административен център на едноименния вилает Газиантеп.
"Дневник" публикува шестата част от фотогалериите на свой читател от Югоизточна Турция - район, ударен този месец от поредица мощни земетресения, взели над 40 хил. жертви и причинили огромни разрушения. Нашият читател е имал късмета да посети района преди трусовете и да се наслади на неговите исторически забележителности, природа и култура. За божествения връх Немрут четете тук, снимки от града от приказките Харан преди труса вижте тук, за поречието на Тигър и Ефрат четете тук , музеят на открито Мардин е представен тук.
За града от картичките Мидят четете тук.
Газиантеп е град в южната централна част на Турция, административен център на едноименния вилает Газиантеп.Населението на града през 2020 г. е 2 101 157 души, което го прави осми по големина в Турция и най-големият в югоизточната част на страната. Газиантеп е една от най-предпочитаните туристически дестинации в югоизточния регион на Турция. Градът е известен в цяла Турция с производството на най-добрата баклава в страната и има около 200 сладкарници, където можете да се потопите в това славно турско сладко. Газиантеп е обявен за столицата на шамфъстъка. Антепският фъстък е в основата на много традиционни ястия в Газиантеп. В този специален за Турция и Юнеско град има 252 лицензирани традиционни ястия, като само кебапите са 32. Нямате никакво съмнение, че един от тях се казва "фъстък кебап". Правят и кафе от фъстък - Турското кафе мененгич. Ефикасно средство е при тежест в гърдите и недостиг на въздух, като облекчава дихателните пътища. Този натурален продукт има отхрачващо и антисептично действие. На централния булевард има и скулптура на шамфъстъка.Газиантеп е обявен за столицата на шамфъстъка. Антепският фъстък е в основата на много традиционни ястия в Газиантеп. В този специален за Турция и Юнеско град има 252 лицензирани традиционни ястия, като само кебапите са 32. Нямате никакво съмнение, че един от тях се казва "фъстък кебап". Този град е известен като една от кулинарните столици, така че не е изненадващо, че има музей, посветен на нейната храна. В реставрирано старо имение са изложени стари кухненски прибори. Освен това по стените е окачена информация за хранителната култура на Газиантеп. Семейният живот е оживен с восъчни скулптури. Историческият стар град тук е пълен с прекрасни реставрирани селски и османски сгради и атракции, и е дом на множество блестящи музеи. Тук е и Музеят на мозайките Газиантеп Зеугма - най-големият музей на мозайката в света. Крепостта Селджук (построена през 12-и и 13-ти век) заема мястото на по-ранна византийска крепост от времето на управлението на император Юстиниан през 6-ти век. Цитаделата се извисява над северния край на Стария град на Газиантеп, на хълма . Малкият Газиантепски отбранителен музей вътре в цитаделата е посветен на местните жители, защитаващи града срещу французите през 1920 г. 25 декември Ден на Освобождението - 25 декември Героичната панорама и музей на отбраната на Газиантеп, построена от столичната община Газиантеп, разкриваща всеки момент от отбраната на Антеп, е отворена за посетители. Мога да кажа, че е най-красивият сред музеите Панорама, в които съм бил. Панорамата е дълга 120 метра, висока 13 метра и широка 38 метра. Изработена е с техника на маслена живопис върху специално тъкано платно. Пресъздава събитията с уникална панорамна зона на дълбочина и предоставя на зрителите нагледна информация за основните събития от 26-месечната френска окупация. Всичко това е допълнено и със звукови ефекти. На 17 декември 1918 г. британците влизат в Антеп. Французите реагираха на тази окупация, която продължи една година, и Сирия, след това Антеп, Урфа и Мараш бяха евакуирани, след като британците се отказаха от своето "Право да наблюдават" Мосул през септември 1918 г. Британците и французите, позовавайки се на примирието от Мудрос, основано на Споразумението за Сирия, което те подготвят и подписват помежду си на 15 септември 1919 г.; Те си поделят южната част на Анадола и Сирия. Съответно: Мосул е оставен на британците, Сирия, Антеп, Мараш, Урфа и околностите му са оставени на французите. На 27 октомври 1919 г. френски сили от 200 души, състоящи се от арменци и французи, а след това на 29 октомври 1919 г. две френски ескадрили от 2000 души, състоящи се от три класа, разпределени от французите, влизат в Антеп. Хората от Газиантеп, страдат от постоянни улични конфликти и насилвания, които се разпространяват в почти всяка част на града, глад и бедност; След като малко момче на име Мехмет Камил е убито от войниците, докато се опитва да защити майка си, населението започва съпротива срешу френските окупатори с недостатъчно оръжие и боеприпаси. Отбраната на Газиантеп, започва на 1 април 1920 г., продължава 11 месеца и приключва поради глад - на 9 февруари 1921 г. градът се предава на френските войски.. По време на обсадата французите изстрелват 70 000 – 80 000 снаряда по града и 6500 души от Антеп са убити. В края на тази извънредна защита Великото национално събрание на Турция дава на Антеп титлата "Гази" / велик / на заседанието си на 6 февруари 1921 г. Гази Мустафа Кемал Ататюрк за Газиантеп:"Всяко село, всеки град, даже най-малкото поселище в Турция може да приема хората на Газиантеп като символ на героизма". На 15 март 1921 г. турският външен министър и френската делегация в Лондон се договарят да се върнат Антеп и околностите му на турците.