Древните мозайки от Зеугма в Турция са истински археологически съкровища, които можете да видите в музея на мозайката в Газиантеп, Турция.
"Дневник" публикува седмата част от фотогалериите на свой читател от Югоизточна Турция - район, ударен миналия месец от поредица мощни земетресения, взели над 40 хил. жертви и причинили огромни разрушения. Нашият читател е имал късмета да посети района преди трусовете и да се наслади на неговите исторически забележителности, природа и култура. Днес ви представяме древните мозайки от Зеугма - истински археологически съкровища, изложени в музея на мозайката в пострадалия силно от трусовете Газиантеп. За Газиантеп преди земетресението четете тук, за божествения връх Немрут четете тук, снимки от града от приказките Харан преди труса вижте тук, за поречието на Тигър и Ефрат четете тук , музеят на открито Мардин е представен тук. За града от картичките Мидят четете тук. 
Зеугма, първоначално е основана като Селевкия от Селевк I Никатор, генерал в армията на Александър Велики , през 305 г. пр.н.е. 
След смъртта на Александър неговите генерали разделят империята му помежду си. Въпреки че Селевк премества главната си столица в Антиохия, Селевкия се превръща във важен център на търговията, елинистичната култура и регионалното управление при Селевкидите . 
Силите на Римската империя завладяват града през 64 г. пр.н.е., преименувайки го на Зеугма (което означава "мост" или "прелез" на старогръцки), защото е образуван от сливането на "Селевкия ", основан от Селевк I и "Апама", основан от съпругата му Апама, с мост. Тези два града са разположени на противоположните страни на река Ефрат и се свързват с моста, построен между тези градове. Това е град, построен върху хълмове, на 10 километра източно от квартал Низип в Газиантеп. 
Градът е бил населен с гърци, сирийци и евреи. Това е богат град с население от осемдесет хиляди души и през 2-ри и 3-ти век пр. н. е. и е бил достатъчно голям, за да бъде сравняван с друг голям център на елинизма, Александрия, в Египет . 
Римляните държат Зеугма до 253 г. сл. н. е., когато персийските сасаниди завладяват града, слагайки край на най-значимите му години. 
Съкровищата на Зеугма, включително нейните прехвалени мозайки, остават относително неизвестни до 2000 г. 
Зеугма сега е осемдесет процента под водата, след като е наводнена с водите на близкия язовир. 
Запазените части от древния град включват елинистическата агора, римската агора, две светилища, стадиона, театъра, две бани, базата на римския легион, административните структури на римския легион, част от жилищните квартали, елинистическите и римските градските стени, както и източния, южния и западния некропол. 
След като посетите мястото на древния град, определено трябва да отидете в музея на мозайката. 
Музеят с площ от 30 000 квадратни метра, който отвори врати през септември 2011 г., е най-големият музей на мозайката в света , съдържащ 2448 m² мозайки от римския и късноантичния период, 140 m² стенописи, 4 римски фонтана, 20 колони, 4 варовикови статуи, бронзова статуя на Марс, гробни стели, саркофази и архитектурни фрагменти, всички реставрирани до състояние, готово за изложба. 
Музеят се намира на Hacı Sani Konukoğlu Bulvarı, в квартал Mithatpaşa на Şehitkamil. Музеят се опитва да покаже на своите посетители вкуса на начина на живот, културата и вярванията на хората, живеещи по това време в града, като пресъздава тяхната среда, използвайки пълномащабни копия на улица, фонтан, стени на сграда и основни структури, изградени според архитектурата на времето. 
Мозайките са уникална колекция от изобразително изкуство, отразяващо личния вкус в космополитен град в елинистическия и римския изток. 
Фигуралните мозайки включват уникални живописни изображения от античната литература и митология. 
Мозайките, открити в римските къщи в Зеугма, датират от 2-ри и 3-ти век от н.е. и изобразяват сцени от гръцката и гръко-римската митология и популярни произведения, с надписи на гръцки. 
Някои също носят подписи на майсторите, както и имена на покровителите, които са поръчали изпълнението. 
Повечето представяния на митологични сцени в мозайките досега са неизвестни от хронологична гледна точка и уникални изображения, които може би подражават на известни тогава произведения от римския свят. 
Археологическият обект Зеугма е от огромно историческо значение за разбирането на древната интеграция на елинистичните и семитските културни сфери и раждането на синкретични хибридни култури в региона. 
Археологическите находки в Зеугма показват, че градът е играл ключова роля в усилията на Антиох да свърже гръцката и персийската културни сфери, в съответствие с ключовата позиция на кралството между тези два свята, на река Ефрат. 
Римските къщи на Зеугма са в стил градски вили с дворове, обхващащи около 600-800 квадратни метра всеки. Това, което прави къщите особено важни е, че след като са били разрушени по време на опустошителното сасанидско разграбване на града през 253 г., те са били предимно необитаеми и са запазени непокътнати с всичките си находки. Като такъв, по начин, сравним с Помпей, поради своя драматичен край, мястото е хранилище на безценна информация за ежедневния живот в голям римски граничен град в средата на трети век. 
Мозайки, открити най-близо до река Ефрат, са показани на входа, последвани от тези, открити на места, които са все по-близо до градските тераси. 
Мозайки от римската баня, открити непосредствено под язовир Биречик, са изложени на приземния етаж. 
Посетителите на Zeugma Mosaic Museum започват от най-ниското ниво, минават в отделни корпуси и завършват обиколката си, издигайки се през терасите на града. 
Доминираща в музея и лесно видима от всички етажи е статуята на Марс, богът на войната и пролетта, която е разположена така, сякаш е покровител на музея, както е било в древна Зеугма. 
На втория етаж мистериозна, лабиринтна стая подчертава тъжното изражение на мозайката "Циганското момиче", изложена вътре. 
Общо 12 изчезнали части с елементи от лицето на момичето и скотски претекстове са изнесени от Турция след незаконни разкопки първоначално на 60-те години, а през 1965 година те са закупени за 35 000 $ от Боулинг Грийн Стейт Юнивърсити в щата Охайо, Съединени американски щати, от търговеца на антики и творби на изкуството Питър Маркс в Ню Йорк. Основната част от лицето на "Циганското момиче" е открита инцидентно през 1998 година под една колона. През 2012 година проучвания на американски учени демонстрират връзка сред мозайките, открити край Газиантеп в Турция, и намиращите се в Съединените щати части. След това Турция желае тяхното връщане. 
Мозайката е наречена "Циганското момиче" заради сплетените коси и издадените смугли скули на изобразеното момиче. Учените обаче към момента не са изяснили с акуратност етническия му генезис. Независимо от това, мозайката е обект на огромен интерес, заради това че лицето е необикновено изразително и живо. Мозайката е най-прочутият експонат, а значимостта й е сравнявана с тази на "Мона Лиза" за Лувъра. 