Петя Петкова, фотограф: Колкото повече опознаваш дивата природа, толкова повече искаш да я пазиш
|
Петя Петкова е един от онези хора, които дивата природа е омагьосала и са решили да я превърнат свое хоби, снимайки я. Започвайки да се занимава любителски с фотография главно на пейзажи преди 10 години, постепенно се увлича по снимането на редки орхидеи, а след това и на животни. Така вече пет години тя посвещава голяма част от свободното си време на срещите с различни видове растения и животни и споделя резултатите в своя блог Petevoditel.com и в социалните мрежи.
Снимането я отвежда на интересни места не само в България, но и до карибски острови, африканската савана и много други. Хобито ѝ помага да пребори и някои свои страхове, като този от змиите, среща я с много сродни души и я кара да поиска да покаже на колкото се може повече хора красотата на дивата природа, за да ги предизвика да започнат да я ценят и пазят повече. През какво преминава по пътя си един любител фотограф на растения и животни, кои са тайните на добрите кадри, къде в България има създадени условия за снимане и как чрез едно хоби може да се помага на природата, ни разказва Петя Петкова между две от поредните си странствания с камера из страната.
Кои са любимите ти места за снимане в България?
- Обичам да снимам диви животни от укрития. Те представляват малки постройки, направени специално за фотографи и разположени на места, където животните са свикнали да идват и има условия за снимане. Първоначално, когато започнах да снимам диви животни, си мислех, че това се случва много лесно, но се оказа, че първо трябва да знаеш повече за местообитанията и навиците на тези видове. Така започнах да следя страници и групи в интернет, където други хора качват снимки на диви животни и забелязах, че има разлика между качествените кадри и останалите и проучвайки, научих, че се използват специални укрития за фотографи.
Когато чуя думата укритие, веднага в ума ми изниква детската асоциация за криеница, която разпалва въображението на всяко дете. Така автоматично поисках да науча какво представляват тези места и да снимам от тях. Когато влезеш в укритие, ти виждаш един съвсем друг свят, светът на дивите животни, които се държат свободно, необезпокоявани от човека. За жалост в България всички птици и животни са доста плашливи и то по разбираеми причини - преследвани са от хората. Когато влезеш е укритие, животните не се чувстват заплашени и можеш да видиш как те се хранят, как се къпят, ако има направена поилка. Имаш достъп до поведение на дивите животни, което често е различно от това, което си виждал и си си представял до преди това.
Някои от местата, на които съм била и са ме впечатлили позитивно, са укритията край Белене и Провадия. Там заснех видове, които до преди това не бях успявала и условията бяха много добри.
Укритието в Белене за пчелояди, синявици и кукумявки е едно от любимите ми в България. Там съм заснела едни от най-силните ми кадри с домашни кукумявки.
Наскоро край Провадия снимах от горско укритие един много интересен и красив вид, какъвто е гургулицата. Снимала съм и близо до Добрич синявици и пчелояди. В България вече има много места, където можеш да отидеш, да влезеш и да видиш природата под нов за теб ъгъл.
Нужно ли е да бъдеш биолог, за да снимаш дива природа?
- Когато се запалиш по нещо, ти започваш да живееш с него и ако това е снимането на дива природа, неминуемо започваш да се учиш да разпознаваш видове, учиш латински наименования и започваш да знаеш все повече и повече за околния свят.
Когато снимаш дива природа, ти трябва да имаш някаква представа за поведението на животните. Биологическото образование винаги е плюс, но спокойно човек може да се отдаде на това хоби и без него. Такъв е и моят случай, както и на повечето други фотографи на дивото, които срещам.
Снимането на кои видове е най-вълнуващо за теб?
- Най-голямо вълнение съм изпитвала в укритията за заснемане на хищници. Да ти се покаже лисица или чакал е невероятно изживяване. Голямата ми, все още неосъществена мечта, е да заснема вълк сред дивата природа. Той за мен е като еднорогът, който чакам да се появи. Изключително вълнуващи за снимане са и хищните птици. Когато над теб, докато чакаш в укритието, мине орел или лешояд и чуеш звука от крилете му и видиш сянката, която оставя преди да кацне, е неописуемо усещане.
Това са много трудни за снимане птици и при тях е почти невъзможно да се направят добри кадри, ако не се използва укритие.
Но дори самото чакане, дебнене на животното, за да се направи кадър за мен е свързано с огромно удоволствие. Един от най-силните ми и красиви моменти, свързани с фотографията на диви животни, е срещата ми с глухар, който е доста рядка птица.
Труден е за снимане, защото, ако навлезеш на територията му, може да те нападне. Има немалко случаи, при които гони изплашени туристи. Изключително вълнуващо за мен беше да снимам и рядката врабчова кукумявка. Тя се забелязва трудно, защото почти се слива с гората и се търси главно по звуците, които издава. За някои видове се налага да се вложи много време в търсене и чакане.
А кои са били най-страшните за снимане животни?
- Интересно е, че опознавайки видовете с фотоапарат в ръка се променя много възприятието ти за тях. Аз например имах панически страх от змии. С времето започнах да научавам повече за тях, обикаляхме заедно с приятел, който изучава влечугите и така, постепенно, страхът ми се пречупи и започнах да се наслаждавам и на снимането на змии. Пак имам доза страх, но той е много по-малко и е по-добре контролиран. Вече мога да си позволя да се доближа за снимка до някои от по-безопасните видове змии и дори понякога да го докосна. Фотографията като хоби ми помогна да преодолея свой страх и това съвсем не е малко.
Какво послание искаш да предадеш на другите хора чрез снимките си?
- Виждам как дори само в моя кръг от приятели и познати все повече и повече хора започват да имат нужда да прекарват време сред дивата природа и да си намират занимания, свързани с нея. Затова и според мен този вид туризъм, който е свързан с наблюдение и снимане на различни видове, става популярен напоследък. Мисля, че популяризацията на природната фотография и въобще на прекарването на време сред природата е много важно, защото опознавайки растителните и животински видове, хората започват да искат и да ги опазват.
Така например, когато се увлякох да снимам редки орхидеи, исках колкото се може повече хора около мен да научат за тях, да разказват на децата си, да знаят, че са защитени от закона и че не бива да бъдат късани.
| Приех го за своя мисия и затова толкова се радвам, че мога да споделям снимки на редки растения и животни, защото ефектът е лавинообразен и все повече хора искат да опознават и пазят природата. |
Когато в социалните мрежи все по-често срещаш снимки на диви животни, когато около теб започне да се говори по тези теми, твоят кръгозор се разширява и може да започнеш да търсиш все повече информация и да се увличаш.
Според мен това е много позитивно развитие, защото, започвайки да опознаваш видовете, ти неминуемо искаш да ги пазиш повече. В този процес изключително полезни се оказват каналите в социалните мрежи. През последните години много нашумяха фейсбук групите, в които хората споделят снимки на дива природа.
В тях се включват професионални фотографи и любители, специалисти биолози, но и много хора, които просто искат да научат повече за растенията и животните, питат за определяне на видове, търсят съвет за паднали птичета и т.н. Сред по-популярните групи са Bulgarian Wildlife Photographers, "Птиците в България", "Дивите птици на България", "Земноводни и влечуги в България", "Насекомите и ентомолозите", "Растенията в България" и др.
Кои са "помощните средства", които използвам за своето хоби?
- Използвам мобилните приложения SmartBird и SmartBird Pro, които са за различни животни, не само за птици, и помагат за събирането на данни кои видове къде са видени. Използвам и книгата "Орхидеите в България. Записки и рисунки от Любен Домозетски", която ми е изключително полезна. За пернатите използвам "Полеви определител на птиците на Европа, Северна Африка и Близкия Изток", издаден от Българското дружество за защита на птиците. Разбира се, всеки може да използва формата, който му е най-удобен - дали ще е книга-определител или мобилно приложение или пък някой уебсайт, важното е, че има много и различни източници на информация и тя става все по-достъпна в днешни дни.
Кое за теб представляваше най-сериозна пречка пред развитието ти като фотограф на дивата природа?
- Може би именно намирането на информация, колкото и в изобилие да изглежда тя. Един от проблемите ми като начинаещ в снимането на дива природа беше да разбера къде има укрития, които мога да използвам. Трябваше да дебна за снимки от укритие във фейсбук, да пиша на фотографите, да разпитвам. Напоследък обаче информацията за въпросните укрития става все по-общодостъпна и все повече хора могат да се докоснат до този вид фотография или просто да наблюдават животните.
За укритията край Белене е създаден специален уебсайт - danubephotography.com, от който може да се научи повече за тях, за условията за наемане, за видовете, които могат да бъдат снимани. Едното от тези укрития е създадено по проект на фондация "Америка за България" и е изпълнено по някои от последните стандарти в тази област. За укритията край Провадия пък може да се научи от фейсбук страницата Provadia Wildlife Photography, да се видят кадри, направени от тях и да се обсъди ползването им с човека, който ги е създал и ги обгрижва. Укрития обаче има и на други места и би било полезно да могат повече хора да научат за тях.
Как би препоръчала да навлязат в това хоби хората, които имат увлечение към снимането и наблюдението на дива природа?
- Един от вариантите не само да навлезеш във фотографията на дива природа, но и просто да научиш повече за различни видове растения и животни и да им се радваш са т.нар. Екскурзии с кауза, които туроператорската фирма "Травентуция" организира. При тях, срещу символична за услугата такса, хората могат да посетят интересни места.
Процесът се напътства от опитни водачи, които имат дълбоки познания за мястото и за биологията на наблюдаваните видове. Включвала съм се в няколко такива екскурзии и впечатленията ми са изключително позитивни. Срещаш се не само с експерти в област, която те вълнува, но и с хора, с които имате общи интереси.
Тези екскурзии освен всичко останало са с кауза и част от приходите от тях винаги отиват за полезни за наблюдаваните видове дейности, което е много хубава добавена стойност. Някои хора използват услугите и на индивидуален гид, което също е полезно. Друг вариант са т.нар. фотопленери, в които се включват групи хора и са посветени на определена тема.