Столицата на древната персийска империя Персеполис е разположена на 70 км североизточно от град Шираз.
Столицата на древната персийска империя Персеполис е разположена на 70 км североизточно от град Шираз. С преход от 10 км се отправяме на посещение на скалните гробници и барелефи в Никше - Рустам – чакащи одобрение да бъдат включени в списъка на ЮНЕСКО. Naqsh-е Rostam е името на древен комплекс, който от древни времена се смята за религиозно свещено място. Фотогалерията "Персеполис - великият град" гледайте тук. 
Древни ирански скални релефи са изсечени в лицето на планината и там е последното място за покой на Шахин-шаховете, царете на царете. 
Това е некрополът на династията на Ахеменидите ( ок. 550–330 г. пр. н. е.), с четири големи гробници, изсечени високо в скалата. Те имат предимно архитектурна украса, но фасадите включват и големи панели над вратите, всеки много сходен по съдържание, с фигури на царя, облечен от бог, над зона с редици от по-малки фигури, носещи почит, с войници и служители. 
Ахеменидите са династия, кръстена на Ахемен – неин родоначалник и поставила началото на Ахеменидското царство – първата Персийска империя. Царете от династията управляват от 559 до 330 година пр.н.е.. При своя разцвет държавата на Ахеменидите обхваща около 7,5 милиона квадратни километра и е най-голямата държава в Античността. Тя включва и най-големия дял от световното население, достиган от империя в световната история. 
Една от гробниците е изрично идентифицирана чрез придружаващ надпис ("parsa parsahya puthra ariya ariyachitra", което означава "парси, син на парси, ариец, от арийско семейство), като гробницата на Дарий I ( ок. 522–486 г. пр.н.е.). 
Смята се, че другите три гробници са съответно на Ксеркс I ( ок. 486–465 г. пр. н. е.), Артаксеркс I ( ок. 465–424 г. пр. н. е.) и Дарий II ( ок. 423–404 г. пр. н. е.). 
Входът на всяка гробница е в центъра на всеки кръст, който се отваря към малка камера, където царят е лежал в саркофаг. 
Доста под гробниците на Ахеменидите, близо до нивото на земята, има скални релефи с големи фигури на сасанидски крале, някои срещащи богове, други в битка. Поставянето на тези релефи ясно подсказва намерението на Сасанидите да се свържат със славата на по-ранната Ахеменидска империя. 
Най-известният показва сасанидския крал Шапур I на кон, с римския император Валериан , който му се покланя в знак на подчинение, и Филип Арабския (ранен император, който плаща данък на Шапур), държащ коня на Шапур, докато мъртвият император Гордиан III , убит в битка , се намира под него (предложени са други идентификации). Това отбелязва битката при Едеса през 260 г. сл. Хр., когато Валериан става първият римски император, който е заловен като военнопленник, трайно унижение за римляните! 
Пред гробниците се намира голяма сграда, наречена Kaaba-i-Zartosht, КААБА на Заратустра , ("Кубът на Зороастър"), кaто и до ден днешен никой не знае точно нейната функция. Разположена е точно срещу мавзолея на Дарий II. Тя е правоъгълна и има само една входна врата. Материалът на конструкцията е бял варовик. Той е висок около 12 метра, а всяка страна на основата му е дълга около 7,30 метра . Входната му врата води към вътрешната камера чрез каменна стълба с тридесет стъпала. 
Каменните късове са правоъгълни и просто се поставят един върху друг, без да се използва хоросан; размерите на камъните варират от 0,48 на 2,10 на 2,90 метра до 0,56 на 1,08 на 1,10 метра и те са свързани помежду си чрез стави тип лястовича опашка. 
Структурата е построена в епохата на Ахеменидите и няма информация за името на структурата в тази епоха. Наричан е Бон-Ханак през сасанидската епоха; местното име на структурата е Kornaykhaneh или Naggarekhaneh; а името Ka'ba-ye Zartosht се използва за нея от четиринадесети век до съвременната епоха. Предложени са различни възгледи и тълкувания относно приложението на камерата, но нито едно от тях не може да бъде прието със сигурност: някои смятат кулата за храм на огъня, и смятат, че е била използвана за запалване и поклонение на свещения огън. 