Надали би могло да се каже нещо повече след като се изправиш пред водопада Игуасу
Водата пада. Надали би могло да се каже нещо повече след като се изправиш пред водопада Игуасу. Преди това посетителят ще е чул поне 10 пъти, че Елинор Рузвелт го е поставила над водопада Ниагара. Сравненията обаче нямат значение. Всяко преживяване е само за себе си. 
Туристическите агенции предлагат посещения от бразилска и от аржентинска страна. В мрежите плъзват препоръки от кой бряг гледката е по-впечатляваща. Откъм Бразилия било по-красиво, защото гледките са към Аржентина. От Аржентина пък било по-красиво, защото погледът обхваща бразилския бряг. . 
Всъщност дали има значение? Никое от описанията не може да отговори на този въпрос. По-добре веднъж да видиш, отколкото сто пъти да пипнеш. А и сравнението е безсмислено - важен е моментът. 
Всичко това са маркетингови трикове. 
Истината е, че водопадът трябва да бъде видян и от двата бряга. Буквално при всяка минута от обиколката гледната точка се променя, а с това се променя и възприятието. Снимаш, снимаш, все ти се струва различно, а накрая не можеш да разбереш какво си снимал, защо си го снимал, къде точно си бил... 
Водопадите - трудно е да кажеш, че е само един, се извиват в подкови на километри, вдигайки водна мъгла, забележима отдалече само от хеликоптер. 
Полетът с хеликоптер открива невероятен зелен (клише е) океан, насред който изригват водни пръски, първоначално сивкави, но постепенно разгърнали се в дъги от струи и цветове. 
Думата "Игуасу̀" означава "Голяма вода", Формалните сведения за обекта са, че дължината е 2700 м, а височината е между 40 и 80 метра. Но всичко това няма значение. 
Усещането за съпричастие с нещо величествено, пред което ние, хората, просто трябва да се смирим , покрива всичко друго. 
