Авторът е имал късмета да посети страната преди нажежаването на международната обстановка в региона.
След миналогодишната поредица на читателя Иван Иванов от Югоизточна Турция, през тази "Дневник" предлага негов фотопоредица от Иран. Авторът е имал късмета да посети страната преди нажежаването на международната обстановка в региона. Галериите за Персеполис гледайте тук и тук, а за инженерните открития на персийските архитекти и строители - тук.
Кервансарай (на персийски: كاروانسرا, kārvānsarā; на турски: kervansaray) е голяма обществена сграда в Азия, Северна Африка и Балканския полуостров, в градовете, на пътищата или извън населените места, която служи като място за хранене и преспиване на пътници и търговски кервани.
Кервансараите са се строели на разстояние от около 40 километра – колкото е средното разстояние, което може да измине една натоварена камила от керван, от изгрев до залез слънце. 
Кервансараите са били строени от султаните или от държавни служители намиращи се на важни постове, посредством създвани фондации, вакъфи, които са осигурявали приходите за покриването на всички нужди на пътниците отсядащи в тях. 
В Кервансараите се е влизало през големи монументални порти които са впечатлявали с красотата си. Портата е достатъчно голяма, за да могат през нея да преминат тежко натоварени животни, като камилите. 
В Кервансараите са се намирали ветеринари, готвачи, имами и други нужни за пътниците служители. 
Тези кервансараи са напомняли малки крепости тъй като са били обградени с високи каменни стени за защита от нападенията на разбойници. 
Обикновено има квадратен вътрешен двор с места, където пристигналите могат да оставят конете, слугите и стоката си. В кервансараите има фураж за животните и магазинчета, където пътниците и търговците могат да си закупят провизии за пътуването, както и да предлагат стоката си. 
В квадратния двор се е намирала двуетажна сграда. Животните от керваните са се настанявали в оборите в долния етаж, а товарите са се събирали и поставяли в специални охранявани помещения. 
Пътниците и търговците са се настанявали в помещенията на горния етаж. Там са се намирали и столовата и банята. 
Всеки пътник е имал право на тридневен безплатен престой, без да се обръща внимание на религията му , расата и етноса му . 
Кервансараите са били често срещани не само по Пътя на коприната, но и по Кралския път на Ахеменидската империя , дълъг 2500 километра (1600 мили) древен път, който се простирал от Сардис до Суза. 
Според Херодот : "Сега истинското състояние на въпросния път е следното: Кралски станции съществуват по цялата му дължина и е с отлични кервансараи; и навсякъде той пресича населен район, и е свободен от опасност. 
Други значими градски кервансараи са построени по протежение на Големия магистрален път в Индийския субконтинент. 
В много части на мюсюлманския свят кервансараите също осигуряват приходи, които се използват за финансиране на благотворителни или религиозни дейности или сгради. 
Много кервансараи са били оборудвани с малки джамии, като издигнатите в селджукските и османските кервансараи в Турция. 
Кервансараите са признак за високото ниво на културата през много дълъг период. 
С течение на времето Кервансараите са били заменени от хановете откриващи се в градовете. След великите географски открития когато е открит нов път за Индия, значението на Пътя на коприната започва да намалява. 
Днес кервансараите и хановете са изместени от хотелите. 