Исфахан е в абсолютния географски център на страната и заема средата на Иранското плато.
След миналогодишната поредица на читателя Иван Иванов от Югоизточна Турция, през тази "Дневник" предлага негов фотопоредица от Иран. Авторът е имал късмета да посети страната преди нажежаването на конфликта между Иран и Израел, белязало последните седмици. Галериите за Персеполис гледайте тук и тук, за инженерните открития на персийските архитекти и строители - тук, а любопитни факти за кервансараите четете тук.
Исфахан е третият по големина град в Иран. Разположен е в абсолютния географски център на страната и заема средата на Иранското плато. Намира се в плодородната долина на река Заяндеруд в подножието на планината Загрос на надморска височина от 1574 м. В превод името на града означава "половината свят".
Някога бил столица на Персийската империя. Исфахан се пресича от важните търговски пътища, свързвали някога Китай с Османската империя и Персийския залив с Русия. 
Исфахан е един от най-разкошните градове на Ориента. И всичко това, разбира се, не е случайно. В него има стотици произведения на изкуството – като се започне от архитектурата на сградите, до красотата и пищността на джамиите и цветността на парковете и се стигне до антични забележителности и останки от народите, които са населявали тези земи. Там и до днес се е съхранил традиционният занаят – тъкането на персийски килими.
Градът е на 2500 години и в него се намират някои от най-големите забележителности в Иран.
Център на династията на Сафавидите и нейната Персийска империя бил огромният "Мeйдан Имам" (Площадът на имамите, преди известен като Царският площад, а традиционно като Мейдан е Нагш е Джахан, (Площадът на образа на света) - едно от най-големите и най-смайващите публични пространства в света. 
В южната му част е изградена Шахската джамия, в западната – дворецът Али Капу, в източната – Джамията на шейх Лотфолах и в северната – Големият пазар. Площадът е дълъг 560 м в посока север-юг и 185 м в посока изток-запад. А в централната му част е построен голям басейн с красив фонтан. Освен това националният персийски спорт поло може да се играе на майдана. 
Много историци се чудят за особената ориентация на майдана. За разлика от повечето важни сгради, този площад не лежи в една линия с Мека , така че когато се влиза през входния портал на джамията Шах, човек прави, почти без да го осъзнава, завой наполовина надясно, което позволява на главния двор да се обърне към Мека. Доналд Уилбър дава най-правдоподобното обяснение за това: визията на Шейх Бахай била джамията да се вижда навсякъде в майдана, където и да се намира човек. Ако оста на майдана съвпада с оста на Мека, куполът на джамията ще е скрит от погледа от извисяващия се входен портал, водещ към него. Създавайки ъгъл между тях, двете части на сградата, входният портал и куполът, са в перфектна гледка, за да могат всички на площада да им се възхищават. 
Форматът с четири айвана, финализиран от династията Селджук и наследен от Сафавидите, твърдо установи дворната фасада на такива джамии с извисяващите се портали от всяка страна, като по-важна от самата сграда. 
Али Капу е императорски дворец в Исфахан . Намира се от западната страна на площад Naqsh-e Jahan, срещу джамията Sheikh Lotfollah , и първоначално е проектиран като огромен портален вход към големия дворец, който се простира от площад Naqsh-e Jahan до булевард Chahar Baq . 
Дворецът е служил като официална резиденция на персийските императори от династията на Сефевидите. Дворецът е висок четиридесет и осем метра и има шест етажа, всеки от които е достъпен по трудна вита стълба. 
Големият пазар на Исфахан е най-дългият покрит пазар в света. Построен е през 1620 г. в северната част на площад Naqsh-e Jahan . Първоначално е построен през 11-ти век в югозападното крило на джамията Jameh и площад Kohneh, но по-късно са добавени различни аркади и стаи. 
Базарът е сводеста двукилометрова улица, свързваща площад Naqsh-e Jahan с площад Kohneh и селджукидската част на Исфахан. 
Джамията Джаме в Исфахан е резултат от непрекъснато строителство, реконструкция, допълнения и ремонти на мястото от около 771 г. до края на 20 век. Тя е един от най-големите и важни паметници на ислямската архитектура в Иран и обект на световното наследство на ЮНЕСКО от 2012 г. 
Чехел Сотун (на персийски : буквално "Четиридесет колони") е персийски павилион в средата на парк в далечния край на дълъг басейн в Исфахан, построен от шах Абас II , за да се използва за негово забавление и приеми. В този дворец шах Абас II и неговите наследници са приемали сановници и посланици или на терасата, или в една от величествените зали за приеми. 
Катедралата Ванк е основана през 1606 г., построена от стотици хиляди арменци, насилствено преселени от Шах Абас I в новата му столица като част от неговата политика на изгорена земя в Армения по време на Османската война от 1603-1618 г. 
До входа на катедралата може да се види плоча, изработена от плочки, изписана на арменски. Покрай външната стена преди входа са разположени и гробове с надписи на арменски. В единия ъгъл на двора има повдигната площ с паметник на арменския геноцид в Турция от 1915 г. От другата страна на двора и с лице към катедралата има сграда, в която се помещават библиотека и музей. Извън тази сграда има няколко издълбани камъка, показващи сцени от Библията. 
Мостът Каджу е един от историческите мостове на Заяндеруд, най-голямата река на Иранското плато, в Исфахан. Служейки едновременно като мост и бент, той свързва квартал Хаджу на северния бряг със зороастрийския квартал през Заяндеруд. Заяндеруд, за разлика от много други ирански реки, е пълноводна през цялата година. 
В миналото мостът е изпълнявал основна функция като сграда и място за обществени срещи. Описван е като най-хубавия мост в града. 
Мостът Khaju е построен около 1650 г., по време на управлението на Абас II , седмият сафавидски шах на Иран, върху основите на по-стар мост. Съществуващите надписи предполагат, че мостът е ремонтиран през 1873 г. В центъра на конструкцията има павилион, вътре в който някога е седял Абас II, любувайки се на гледката. Днес от стола на краля са останали само останки от каменна седалка. 
Мостът има 23 арки и е дълъг 133 метра и широк 12 метра. Ирански архитекти изразиха загриженост заради щетите, нанесени на моста по време на неотдавнашните реновации на "програмата за подобрение", цитирайки, наред с други проблеми, унищожаването на оригиналната стъпаловидна основа на моста, промените, направени в коритото на реката, и премахването на надписа на Сефевидите на каменни блокове от моста. 
По думите на Артър Поуп и Жан Шарден , Каджу е "кулминационният паметник на персийската мостова архитектура и един от най-интересните съществуващи мостове... където цялото има ритъм и достойнство и съчетава в най-щастлива последователност, полезност, красота и развлечение ." Поетите от Исфахан са написали красиви стихотворения на моста Khajoo, в които възхваляват неговите красоти. 