"Ла Бока" значи "уста", но и "устие" - тук река Риачуело се влива в Рио де ла Плата.
Какво е Пловдив без "Капана", какво е Париж без "Монмартър" и Рим без "Трастевере"? Атина без "Плака", Берлин без "Кройцберг", Белград без "Скадарлия"... Във всеки град творците си обособяват кътче, където да бъдат оставени на мира, а туристите си проправят път, за да ги обсебят. 
Да прескочим на друг континент. По подобен начин е възникнал и кварталът "Ла Бока" в Буенос Айрес. 
"Ла Бока" значи "уста", но и "устие" - тук река Риачуело се влива в Рио де ла Плата. 
Това е мястото на най-старото пристанище на аржентинската столица. 
Хората, заселващи се тук - предимно италианци, са били принудени да строят жилищата си с наличните дъски и ламарини, и ги боядисвали с каквото намерят. 
Постепенно гетото западало, особено с преместването на пристанищната дейност. 
Но през 50-те години на 20 в. художникът Бенито Куинкела Мартин решава да възроди квартала като боядисва постройките в ярки цветове, каквито са били някога. 
Привлича улични артисти, а след тях нахълтват и туристите. 
За прославата на квартала допринася и уличката "Ел Каминито", обезсмъртена през 1926 г. от композитора Хуан де Диос Филиберто с едноименното танго. 
Днес районът е място за покупка на сувенири - творби на художници, приложници, бижутери, занаятчии, търговци на спортни екипи и ширпотреба. 
Има и отделни туристически капани. Например, балкон на кръстовище на три улички, една от които е "Ел Каминито", задължава всеки турист да накара приятелите да го снимат, докато се показва от втория етаж. Ако нямаш снимка - не си бил там. В резултат - дълги опашки и блъсканица. 
Околностите изобилстват от заведения с прочутата аржентинска скара. В това на снимката даже има музей на градския бит. 
Кварталът е свързан неразривно с емблематичния футболен клуб "Бока Хуниорс". 
И футболната тема се експлоатира безпощадно от местните търговци. 
