Туристите идваха до някой от обектите и си тръгваха - не оставаха, не се хранеха, не преспиваха, но и нямаше къде. И решихме, че ако добавим още обекти, ще идват и ще остават. Така Ива Таралежкова от сдружение "Деветашко плато" описва времето преди създаването му.

То е направено тъкмо, за да обедини общините около популярните Крушунски водопади да се обърнат към туризма и да покажат, че в района има още много какво да се види и причина да се остане повече от един ден.

Създадено е преди 15 г. и обединява 9 села, които имат какво да предложат на посетителите.

Таралежкова разказа за това на събитие, организирано от "Америка за България" и посветено на развитието на туризма в малки населени места. "Без кметовете нещата нямаше да се развият. И кметовете могат да мечтаят", казва тя.

След като местните хора приемат идеята, се оказва, че районът е доста богат на природни и културни ресурси, макар да е известен предимно с въпросните водопади и Деветашката пещера. "Хората сами даваха идеи за места за туризъм, които са пазели преди това за себе си", казва Таралежкова.

Веднъж завъртяно колелото се раждат много идеи. Вече може да се каже, че е традиционен фестивалът "Джаз под звездите на Деветашкото плато", където е възможно да се срещнат Йълдъз Ибрахимова и джазирана песен на бабите от село Горско Сливово. На мястото се организират и други събития.

Дългогодишният кмет на Летница Красимир Джонев казва, че вкъщи не слуша джаз, не е това неговата музика, но отношението му се променя след като започва да се провежда фестивалът. "Създадохме един продукт, който ни направи по-значими за себе си", обобщава той постигнатото с развитието на туризма в района.

Спомня си, че когато започват да стават навалици на водопадите, е организирал цялата администрация в общината да ги чисти, защото районът се превръща в битпазар. "Докато сложим регламент кой какво къде може да продава, зор видяхме", казва той.

Покрай идеите за привличане на туристи се случват и други неща - ремонтиран е отдавна неработещият часовник, разположен на върха на кула в село Крамолин. "Ремонтът струваше 80 лв., обаче на никого не бе хрумнало, че може да се оправи. Всички бяха свикнали, че не работи", казва Таралежкова. Покрай това се прави детска площадка в подножието й, навес пред пенсионерски клуб, навес на спирка.

Крушунските водопади през миналата година са посетени от 80 хил. туристи като голяма част от тях вече са румънци.

Ключово за успеха на малките населени места като дестинации за туризъм е да се обединят и да представят автентични продукти. Това казва Алекс Крейвър, американски журналист и пътешественик, който след завършването на университета вместо за Ню Йорк хваща пътя за Сараево.

Неговият опит сочи, че общностите трябва да се продават на туристите като една дестинация, при което трябва да проявяват креативност и да покажат уникални и автентични неща - възможностите за приключения, храната, музиката, традиционните танци. "Туристите не искат пакетиран хляб, а да видят как баба ви го прави", дава пример той.