Синагога от 11 век тъне в забвение, което в крайна сметка я спасява. Тук са танцували нацистите, а после и социалистите.

Оркестър е забавлявал посетителите от балкона, предназначен за богомолци. Най-сетне била забелязана, а проучванията продължават и до днес. Междувременно наблизо е открито и семейно имане, изложено сега в помещението, разположено под земята.

Това е старата синагога на Ерфурт. Градът е част от бившата ГДР. Евреите тук са имали тежка съдба още през Средновековието, когато са набедени и затова избити за разпространението на чумата през 14 век.

В началото на 20 век евреите в града са били около 1300 и са ползвали нова синагога. Лагерът "Бухенвалд" е съвсем наблизо - само на 20 км от града и там набързо са били изпратени първо мъжете и младежите от Ерфурт. Някои от тях са били пуснати и който е имал пари се е възползвал от възможността да избяга от Германия. След войната в града се връщат 15-20 евреи, които основават наново своя общност в Ерфурт. В момента са около 600 души.

При социализма старата синагога продължава да действа като ресторант, а и това са времена, в които Израел е враг, Палестина - приятел, казват местните гидове. Това обяснява липсата на интерес да се опази това културно наследство - днес под защитата на ЮНЕСКО. Проучванията започват в края на 80-те години на миналия век и още продължават.

Установено е, че през втората половина на 12 век храмът е реконструиран. След опустошителния погром от 1349 г., при който синагогата е сериозно повредена, град Ерфурт поема сградата. Продава я търговец, който вече притежава съседния имот. Когато статутът на синагогата вече не е на свято място, търговецът е превръща в склад, като построил голяма сводеста изба под сградата и издигнал нова покривна конструкция. За да могат товарните количките да достигат до зърнохранилището от предната сграда на улицата и да продължат по друга, в източната и северната стена са изрязани два големи портала. Използването на сградата като зърнохранилище остава до голяма степен непроменено през следващите 500 години.

Новото превъплъщение е от края на 19-ти век, когато бившата синагога се използва за кетъринг: на горния етаж е построена зала за танци, чието богато обзавеждане, включително фигури от гипсова мазилка и цветни картини, все още е почти непокътнато. За целта е премахнат горният дървен таван на тавана и е заменен с ограждаща галерия. На приземния етаж се е помещавала кухня, а по-късно и трапезария. Имало е две зали за боулинг в сутерена и на приземния етаж.

В изградената от търговеца изба сега се намира малка експозиция, където са изложени намерени недалеч от синагогата през 1998 г. сребърни и златни предмети от бита - блокове разтопено сребро, монети, чаши, пепелник.

Най-ценният предмет безспорно е сватбен пръстен - младоженецът го поставя на безименния пръст на младоженката. Това е нейната застраховка за отглеждане на децата, ако съпругът почине. Такива пръстени има само още два известни - в град близо до Ерфурт и един във Франция.

Сред предметите в музейната експозиция е малък съд, в който е имало памук, напоен с аромат. Смята се, че този средновековен вид парфюм е ползван във времената на чумата. Има уред за почистване на ухо.

В историческата и най-посещавана от туристите част на Ерфурт също неотдавна е открита и ритуалната еврейска баня - миква. Тя се намира по течението на реката Гера, която е преминавала през нея, осигурявайки студена чиста вода на желаещите да се потопят. Такъв вид пречистване и бол задължително след боледуване, след раждане и др. Днес водата от реката не достига до нея.