Улицата, по която може да вървиш с години
Някогашната граница между ГДР и ФРГ днес я няма, но следите остават. Те могат да се видят не само по по-старичките и като цяло соцпокриви в по-малките населени места, но със сигурност и в лошите спомени, запазени сега в музеите.
Ерфурт е встрани от отъпканите туристически пътеки, но има какво да покаже на любопитните посетители. За разлика от други градове през Втората световна война той е пострадал сравнително малко.
"Андреас щрасе" се намира в историческия център на града. Опира в площада, над който се издигат основни забележителности в лицето на катедралата "Света Мери" и църквата "Свети Север" и също цитаделата. В самото начало на тази улица се намира някогашният затвор - построен още през 1887 г. Сред обитателите му по време на Ваймарската република са били и хора, по-късно присъединили се към нацистите.
До него е съдът, а след това - щаб квартирата на ЩАЗИ за област Тюрингия, чиито главен град е Ерфурт.
| Централното място на затвора е имало за цел превенция - като го виждат непрекъснато хората да не извършват престъпления, а също и да осигурява бърз достъп до обществото на тези, които излежат присъдата си. |
Сградата запазва функциите си по времето, когато съществува ГДР. Тук са провеждани и разпитите с нарушителите на режима. За тези времена днес разказва музеят, в който е запазена автентичната атмосфера, но също историята е представена по модерен начин. Както го описват - направено е така, че да задържи вниманието и на тинейджърите за 90 минути.
Вино, направено в двора на болницата от лозята зад гарата
Всеки заловен нарушител на режима, който е от областта, е бил пращан тук за разпити и излежаване на наказанието, независимо дали е бил хванат при опит да премине от източен в западен Берлин или да опитва да избяга през друга точка. Това обяснява и защо във времето на ГДР улицата е наричана най-дългата, тъй като не се е знаело като тръгнеш след колко време ще я извървиш.
Макар и опразнени от обзавеждането си повечето от килиите, те още носят духа на тези страшни времена. Обичайно в тях е имало 3 двуетажни легла, на които не може да се лежи в друга поза, поне докато е светнато, освен по гръб с ръце, поставени до тялото. За това дали е ден или нощ може да се съди по стъклените тухли вместо прозорци. Липсата на свеж въздух пази настанилата се миризма с години.
| Особено зловеща изглежда килията за изолация - в нея шумовете нито могат да влязат, нито да излязат, а достъпът на затворения там до тоалетната чиния е отрязан с решетка - може да крещи на воля. |
През ключовата 1989 г. местни жители, окрилени от надеждата за падането на режима, окупират централата на ЩАЗИ - никой от служителите не може да влезе и да излезе. На кадри оттогава се вижда, че и те самите са били объркани какво да правят после, след като са спрели достъпа, колко да стоят, ще бъдат ли арестувани... Служители на ЩАЗИ запечатали две помещения, пълни с документи, благодарение на което те са се запазили и днес се намират в централния архив на ЩАЗИ в Берлин. Всеки може да види какво е събирано като информация за него.
Синагогата, която оцеля, защото бе...ресторант
Жена, на екскурзия в Унгария, започва връзка със западногерманец. Иска официално разрешение да напусне ГДР, за да се омъжи за него. Отказано й е, а писмото до него, че не я пускат, така и не стига. Но е използвано да бъде обявен за шпионин и да лежи в затвора над 2 г. Тя е една от 34 хил. политически затворници, които са напуснали страната по програмата, по която ФРГ е плащала на ГДР за такива хора да бъдат пуснати. Знае се, че това е било сериозно перо в приходите на социалистическата страна.
